Творческият път на Рафаел Алберти (80 години от рождението на поета)

Рафаел Алберти, всепризнатият корифей на днешната испанска поезия, един от най-изтъкнатите творци на нашето столетие, принадлежи към „поко лението от 1927 г.", което даде най-големите съвременни лирици на Испания: Федерико Гарсиа Лорка, Висенте Алейсандре, Педро Салинас, Хорхе Гилен, Херардо Диего, Хосе Бергамин, Дамасо Алонсо, Луис Сернуда, Емилио Пра дос, Мануел Алтолагире и Мигел Ернандес, към поколението, което издигна испанската поезия до върховете на световната литература през ХХ в. и създаде Втория златен век в испанската култура". То преминава през теченията на европейския авангардизъм, за да стъпи по-късно здраво върху позициите на реа лизма, да се приобщи към съдбата на родината, да остане със своя народ в дните на трагични изпитания. Поетите от това поколение изпитват горчивините на изгнанието след Гражданската война от 1936-1939 г., но отстояват докрай своите хуманистични граждански и естетически възгледи. Това се отнася на първо място до Рафаел Алберти, прекарал в емиграция почти четири десети летия, тръгнал от романтичния бунт срещу действителността и от авангардист ките увлечения и достигнал до социалистическия реализъм, до вярата в утреш ния ден на своя народ и човечеството, до активната борба за свобода и мир. Творческият път на Рафаел Алберти е в същност пътят на прогресивната испанска поезия към сливанетой с народната съдба и приобщаването и към люционните идеали на нашата епоха. ревоПътят на Алберти към социалната поезия е много дълъг и сложен, може да се каже дори - мъчителен. Той изпитва различни влияния, преминава през редица съмнения и колебания, за да се превърне в онзи вечно търсещ и граж дански ангажиран творец, без когото испанската и световната литература биха били много по-бедни. Рафаел Алберти е роден на 16 дек. 1902 г. в андалузкото градче Пуерто де Санта Мария на брега на дълбокия Кадиски залив в семейството на търговки агент. Най-ярките си впечатления бъдещият поет дължи на морето - на тази вълнуваща водна стихия, която винаги живее в стиховете му. „Морето Кадис! Каква хармония, какъв мълниеносен блясък предизвикват у мене1 зи думи!" - пише по-късно Алберти в своите мемоари „Изгубената горичка". Rafael Alberti. La Arboleda Perdida. Libros I y II de Memorias. La Habana, editorial Arte y literatura", 1975, р. 44. Всички цитати от произведенията на Алберти с изключение на специално отбелязаните са дадени в превод на автора на статията. Бел. Р. М. 60 Необозримите морски простори обайват впечатлителната душа на детето, сли- ват се с напевите на неговия роден край. Именно волното море и народната андалузка песен изграждат неговото романтично младежко свето усещане, по- магат му да устои на суровото католическо възпитание в семейството и в мест- ния йезуитски колеж. Към тях се прибавят влиянията от класиците на Ренесанса и барока Гарсиласо де ла Вега, Лопе де Вега и Луис де Гонгора и от големите испански поети на ХХ в. Антонио Мачадо и Хуан Рамон Хименес. Върху пър- вите стихосбирки на Алберти оказва силно въздействие и известният испански учен-филолог Рамон Менендес Пидал, който през 20-те години ръководи т. нар. „Център за исторически изследвания" за събиране, изследване и пропаганда на фолклора и влияе на всички поети от „поколението от 1927 г.".