Любен Каравелов от проф. Л.В. Воробьов

Когато вниквах в сложната и противоречива съдба на Каравелов - сърцевина на разглежданата монография, - откривах и фрагменти, твърде познати за мене. Възкресявах паралелно и времето преди четвърт век, когато в редакцията на сп. „Литературна мисъл се представи изключително инте ресният материал" с приносно значение: Виенският" кореспондент на в. „Голос" (1867-1868)", публикуван още същата 1957 г. (№ 6, 83-88) от същия автор. Тогава, а и по-късно, та и досега се водеха и водят ползотворни дискусии за преоценка на идеологическия „прелом" на Каравелов след разрива му с Ботев. Едни строго се придържаха о фактите и очертаваха този пре лом"; други не го забелязваха в практиката на писателя; трети считаха, че революционнодемократическият период от живота на нашия класик изобщо е кратък и в основните си позиции остава демократ-просветител, а четвърти наблягаха на особеностите на българ ската „национална революционност и оттам характеризираха Каравелов като идеолог на средната либерална буржоазия и не признаваха никакъв „прелом", а по-скоро отчитаха ясното проявление на основните му методи в националноосвободителната борба: просве щение и надежди за въоръжена помощ отвън... В разгара на споровете материалът на Воробьов се възприе също като дялан камък", защото всеки детайл бе документиран с нови, неизвестни факти и свидетелства, като допринасяше да се изясни научно въпросът за формирането на революционно-демократиче ския мироглед на Любен Каравелов. Редколегията като цяло начело с главния редактор подкрепи позициите на автора. Лев Валентинович оперираше с непознати и твърде интересни факти. Беше се ровил ре зултатно в старите руски архиви: в личните преписки и в архивите на Каравеловите руски, украински, сръбски и румънски другари и съратници; в архивохранилищата на официалните учреждения... Непознатото увличаше и опияняваше. А Воробьов го поднасяще внимателно, с научен такт и с изключителна 120 добросъвестност. Не искаше да опростява сложността на социалната атмосфера на Балканите; не желаеше да схематизира общест вените и психичните процеси; не скриваше, нито търсеше форми да приглуши острата и противоречива истина за мащабния и делови революционер, познал въздействието на руските революционни демократи, открил много свои другари в Русия, Сърбия, Румъния и Австро-Унгария…