Преглед

Библиографски раздел

Образът на поета

Free access
Статия пдф
1023
  • Summary/Abstract
    Резюме
    За живота и творчеството на поета на „Скрити вопли" еписано много. И почти винаги с любов и преклонение пред неговата богата артистична природа, с искрен пиетет към неговата оригинална поезия. Поезията на Дебелянов преживя много от неправилните възгледи на критиците за нея, тя устоя на обективната оценка на времето. Стеснявайки кръга на обще ственото въздействие на поезията на Дебелянов, поставяйки я изкуствено в опре делени рамки, нашата литературна кри тика от миналото е натрупала немалко предубеждения за нейната същност, обя вявайки я за поезия на символизма - макар и освободена от неговите крайни форми, от неговите безусловни естетически изисквания. Критиците продъл жаваха да търсят символистическа, иреалност" в нея, да категоризират и обобщават, да формулират и да отричат формули, а поезията на Дебелянов продъл жаваше да живее, да вълнува сърцата, да вдъхновява в любов към живота. Защото в най-значителните си постижения тя придобиваше значението на поезияизповед, на поезия-съдба.
    Ключови думи

Библиографски раздел

Образът на комуниста в съвременната българска литература

Free access
Статия пдф
1919
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Ленин постоянно напомняше, че осъще ствяването на комунистическия идеал минава през практическата преработка на обществената природа на човека. Сам по себе си този исторически процес играе ролята на лакмус: проявява реалността на мечтите, свър зани с прогресивните и хуманистични тентенции в развитието на обществото. Досо циалистическите общества обричаха на тра гичен разрив прогресивните идеали на личността и обществената практика. Едва пролетарската революция създаде обективни условия за премахване на този разрив между прогресивната мечта и практическата дей ствителност, като ги събра в едно - комуни стическият идеал намери осъществяването си в творчеството на народните маси. Известни са думите на Ленин, че комунизмът възпитава, обучава и подготвя всестранно развити и всестранно подготвени хора, хора, които умеят всичко да вършат. Тази Ленинова мисъл изтъква много съще ствен момент в характеристиката на комуниста - комунистическият идеал може да се осъществи само от хора, чието съзнание е преминало през горнилото на революционната теория и практика; комунизмът е гене рална промяна на хората, промяна и преработка на тяхното съзнание, представи и по- нятия, извършени под диктовката и суровите уроци на революцията. В условията на победилата революция и изграждането на социалистическото общество осъществяването на комунистиче ския идеал и строителството на социализма са неразривно свързани. Ето защо проблемът за образа на комуниста еедин от централните проблеми в марксическата естетика. Той произтича и е свързан с най-съществените тенденции в литературната практика, защото има за последствие активно творческо усвояване на действителността в двете й координати - минало и съвременност. От друга страна, комунистът като главен герой на нашата епоха е акумулирал в себе си активност от високи разряди. Неговото съзна ние е не само променено, но то носи в себе си всички предпоставки за революционна промяна и на действителността.

С величието на човека и вожда (Образът на Георги Димитров в българската поезия)

Free access
Статия пдф
3198
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Още през 30-те години на нашия век българската прогресивна поезия открива и възвеличава Георги Димитров и неговия подвиг. Тематично това е свързано конкретно историческо събитие, със съдебния процес в Лайпциг през 1933 г. и победата на подсъдимия комунист над хитлеристката клика. Но, от друга страна, интересът към голямата борческа личност се определя и от започналите идейноестетически промени през този период, когато пролетарскореволюционната литература има да разреши главния и водещ проблем за новия герой на епохата, за очертаването на неговата характеристика и водещата му роля в живота и в творчеството. В лицето на изтъкнатия комунистически ръководител поетите почувствуваха яркото и неповторимо присъствие на един борец от нов тип, който налага с мащабното си ce присъствие, с крупния си идеен и духовен ръст. Още по време на процеса през 1933 г. Младен Исаев написва стихотворението „Да го спасим!", в което преобладават призивният тон, мобилизиращият патос. С възхвалата на героичното в образа на героя, с неговия вдъхновяващ пример се открояват двете стихотворения на Крум Кюлявков - „Земно слънце“ (1934) и „Разстрел“ (1935). Докато в първото художествените средства не достигат, за да се очертае с нужното въздействие проблематиката, то значително по-убеди телно е второто - с баладичната си настройка и психологическо проникновение, с по-естественото и органично извеждане на идеята. Поетът е успял да намери онзи силен момент, който да внуши мотива за примера на Димитров, да открои неговото място и значение в делото на борците вътре в страната. Самата картина, която той е избрал, е силна и въздействуваща - скоро двамата заловени комунисти ще бъдат разстреляни и в мига пред смъртта те намират опора любимия вожд


Образът на Георги Димитров и детско-юношеската проза

Free access
Статия пдф
3200
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Проблемът за героя - основен в творчеството на всеки писател и в литерату рата на всяко време - е един от централните проблеми в детско-юношеската ли тература. В нейните рамки обаче той има по-особени аспекти и е свързан с реша ването на допълнителни творчески задачи. Защото героят в детската литература не само трябва художествено да въплъщава духа на дадена епоха и идеала на художника за човека и неговото битие. Той трябва да отговаря и на естетическите потребности на читателя, да бъде за него пример за подражание, да го води вни мателно и сигурно към Красотата, Истината и Доброто. Това е продиктувано от спецификата на художествения образ в литературата за деца и юноши, изграден съобразно с възрастовия комплекс на рецепиента и определени възпита телни идеи. В стремежа си да открият и претворят идеалния герой в литературата писате лите често се насочват към реалния герой в живота, към действителни личности с необикновена съдба, концентрирали у себе си духовната енергия на народа, борческия му устрем и порива му към съзидание в преломни, революционни епохи от неговото историческо битие. Така, търсейки в самата действителност естетически значимия характер, някои творци достигат до обаятелната личност на Георги Димитров - личност, доказала на дело способността си да открие в обективния ход на историята своето жизнено предназначение и да отстоява попълно и по-ярко от другите позицията си на човек, гражданин, комунист, револю ционер и вожд. Още в средата на 30-те години съветските писатели, възхитени от подвига на Димитров по време на Лайпцигския процес, го приветствуват в писмо като пред ставител на истинските хора на ленинската партия, като безстрашен борец за делото на социализма, „.... чието име и образ са достойни за пламенните стра- ници на великата литература на социализма". Десетилетие по-късно, когато социалистическата ни литература прави първи те си свободни крачки, мнозина български писатели осъзнават като пагриотичен дълг създаването на творби за своя бележит съотечественик. „Написването на такава книга е въпрос на патриотически дълг и чест за нашите книжовни работ- ници" - споделя в предговора на своята книга за Димитров Ангел Каралийчев. Авторът на „Наковалня или чук“ е убеден, че не е далеко денят, когато ще появи достойната за великия българин вдъхновено написана книга, за която жа дуват много хиляди хора по всички краища на земното кълбо.


Библиографски раздел

Образът на „турчина“ – между Ренесанса и Просвещението

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    The author adduces examples from French travelogue books, as well as from novels and poetry, which reflect different contacts between Christians and Muslims in the Balkans. The presentation of the evil “Turk” is deduced against the background of the Christian virtues (16th-17th century) and the Western (Catholic in particular) interpretation of specific images. The evolution of France’s conceptions is followed about the Ottoman Empire and the image of “the Turk” related to it, which had acquired an enlightening colouring.

Библиографски раздел

Балкански места на паметта. Терминът Македония и образът на Никола Вапцаров в българския и македонския времепространствен континуум

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    This paper aims to illustrate the functionality of the term "sites of memory" with reference to the study of two national canons with overlapping time-space continuum. I use the term as defined by A. Szpociсski (1986) but I give it a "territorial" dimension. By "sites of memory" I understand a past space-time continuum that embraces past events and their participants. Even in biblical times, places were named after events so to record for posterity their spiritual character (E. Dressler, 2003). The Akeda, or the offering of Isaac, took place on the Mount of "har-ha-Morija", which means "the Eternal One watches". Mount Morija, i.e. the site itself, is in this case treated as the witness of the event. The "sites of memory" analysed in this paper verbalise values that are treated by Bulgarian and Macedonian elites as an integral part of their identity. Owing to its connotations in both cultures, the concept of Macedonia determines the semantics of the image of Nikola Vapcarov, a poet belonging to both national canons. Vacparov as an image and symbol of the territory functions in both national circulations by token of his territorial association. Thus, the image of Vapcarov is a mythologem of Macedonia in two separate national canons, Macedonian and Bulgarian. An analysis of Vapcarov's poetry and his biography as part of the symbolic concept of Macedonia in both national cultures confirms at the same time the functionality of the term "sites of (collective) memory" with reference to phenomena, which emerge in the environment of cultural and ethnic contacts.

Библиографски раздел

Търсене на идентичност и образът на Европа у гърците от ХVII до началото на ХIХ век

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    The paper traces in detail the controversies concerning Europe among different groups of the Greek society during the examined period. The problems connected with the image of Europe among the Greeks are important for the rationalization of their notion about themselves, about the Greek identity. The first point of view is connected with the Enlightenment and lays special emphasis on the following of the European patterns, whereas the second one places in the foreground the role of the Greek (antique and Byzantine) culture in the process of the origination of the notion of Europe.