Йоан

В науката е вече утвърдено мнението, че автор на ченика ішанна новаго, иже въ Белград, в мачнешаго са е Григорий Цамблак.1 Но позната практика е в старите литератури авторът на житие на даден светец да напише още служба за него и похвално слово. Разбира се, това невинаги става и невинаги е задължително. Според мене има известно основание да се мисли, че Григорий Цамблак е автор и на една служба в чест на прославения румънски светец Йоан Нови (Акермански, Сучавски). За наличие на служба на светеца се говори в науката, но тя не се свързва твърдо с името на нашия пи сател. В капиталния труд на А. И. Яцимирски само е казано : „Около того же времени (1534 г. - Б. А.) неизвестным лицом составлена служба Йоанну Новому и проложное житие также повторявшие целиком выражения из „Мучения" Цамблака и бравшие факты за из него же. Служба пока не издана и известна по трем рукописям молдавского проис хождения. 2 Две години по-късно той е склонен да приеме румънския монах Теодосий автор на службата, който е написал и похвално слово за Йоан Нови. Яцимирски пише: „Можно думать, что Теодосию принадлежит и служба Йоанна Нового вместе с проложным житием, так как в рукописях до 1534 года нам встретилась только молитва ему. 3 Яцимирски знае службата по три ръкописа: ръкопис от 1574 г., № 81 от сбирката на Ундолски (МоскваГБЛ); ръкопис от ХVII в., съхраняван в Академичната библиотека - Ленинград, № 25 от сбирката на самия Яцимирски; ръкопис от 1655 г. на Базилианския манастир в Сучава. И след като посочва руски преписи на канона за сучавския мъченик (стр. LXXII-LXXIII), Яцимирски още веднъж обобщава: „Но приписывать составление службы Григорию Цамблаку (срв. Н. Дурново „Русская беседа“, 1895, 1, стр. 151), повторяем, у нас нет никаких оснований. Если в каноннике XVI и XVII вв. собр. В. Ундольского № 104, л. 378 краегранесіе въ богородичнахъ и дает имя какого-то „Григоріе", то идентичность последнего с Цамблаком доказать трудно. Можно допустить, пожалуй, что ему принадлежат стихи" Иоанну (Нач. Новоявленный мученикъ, блаженне Гоанне и т. д....; но отсуствие рукописей с полной службой до 1534 года - факт, много говорящий в пользу нашего предположения" (стр. LXXIII).

In the present article the author tries to reveal the attitude towards the laughter on the Balkan during the formation of bourgeois ethic code. The data, collected from many Bulgarian, Greek, Serbian and Ottoman texts from XVIII and XIX centuries, show that the image of Balkan’s homo ridens is not undivided but depends on the entire ideological atmosphere, as it is presented by different texts. The demonic image of the laughing person is categorically shown in the texts, representative of the conservative circles, which were connected with Patriarchate of Constantinople in the Ottoman Empire. The heralds of the Enlightenment’s new ideas defended a contrary opinion. The problem of the laughter is shown in the article as an intriguing issue in the context of the debates between church and the defenders of new ideas about modernization of society, burst forth on the threshold of the bourgeois era. It can be proved definitely by juxtaposition of the negative attitude of Nikodim of Mount Athos towards the laugh and the laughing person with the opposite viewpoints of Rigas Velestinlis, Adamandios Korais, Konstantin Fotinov, Neophit Bozveli, Emanuil Vaskidovich, Raino Popovich, etc.