Сучавски

В науката е вече утвърдено мнението, че автор на ченика ішанна новаго, иже въ Белград, в мачнешаго са е Григорий Цамблак.1 Но позната практика е в старите литератури авторът на житие на даден светец да напише още служба за него и похвално слово. Разбира се, това невинаги става и невинаги е задължително. Според мене има известно основание да се мисли, че Григорий Цамблак е автор и на една служба в чест на прославения румънски светец Йоан Нови (Акермански, Сучавски). За наличие на служба на светеца се говори в науката, но тя не се свързва твърдо с името на нашия пи сател. В капиталния труд на А. И. Яцимирски само е казано : „Около того же времени (1534 г. - Б. А.) неизвестным лицом составлена служба Йоанну Новому и проложное житие также повторявшие целиком выражения из „Мучения" Цамблака и бравшие факты за из него же. Служба пока не издана и известна по трем рукописям молдавского проис хождения. 2 Две години по-късно той е склонен да приеме румънския монах Теодосий автор на службата, който е написал и похвално слово за Йоан Нови. Яцимирски пише: „Можно думать, что Теодосию принадлежит и служба Йоанна Нового вместе с проложным житием, так как в рукописях до 1534 года нам встретилась только молитва ему. 3 Яцимирски знае службата по три ръкописа: ръкопис от 1574 г., № 81 от сбирката на Ундолски (МоскваГБЛ); ръкопис от ХVII в., съхраняван в Академичната библиотека - Ленинград, № 25 от сбирката на самия Яцимирски; ръкопис от 1655 г. на Базилианския манастир в Сучава. И след като посочва руски преписи на канона за сучавския мъченик (стр. LXXII-LXXIII), Яцимирски още веднъж обобщава: „Но приписывать составление службы Григорию Цамблаку (срв. Н. Дурново „Русская беседа“, 1895, 1, стр. 151), повторяем, у нас нет никаких оснований. Если в каноннике XVI и XVII вв. собр. В. Ундольского № 104, л. 378 краегранесіе въ богородичнахъ и дает имя какого-то „Григоріе", то идентичность последнего с Цамблаком доказать трудно. Можно допустить, пожалуй, что ему принадлежат стихи" Иоанну (Нач. Новоявленный мученикъ, блаженне Гоанне и т. д....; но отсуствие рукописей с полной службой до 1534 года - факт, много говорящий в пользу нашего предположения" (стр. LXXIII).