70 години от рождението на Младен Исаев

1. Ако е вярно, че всяко творческо дело има най-дълбоките си корени в детството и мла достта, в първите най-ярки жизнени впечатления, какво бихте разказали Вие - ремсистът, шестнадесетгодишният участник в Септемврийското въстание от 1923 г., политемигрантът - за онези събития и фактори, които са определили основните насоки във Вашето гражданско и поетическо изграждане? 2. В тази връзка е и вторият ни въпрос: имате ли определени предпочитания към даден кръг проблеми и теми, които да са останали неизменни от начало досега (или в по-значителни периоди от творчеството ви)? И ако има такива теми и мотиви, бихте ли посочили с конкретни примери как темата се е развивала с течение на времето, как се е обогатявало и променяло Вашето творческо отношение към нея. 3. Вие сте известен не само като голям наш поет, но и като деен общественик. Интересно би било да споделите свои мисли за това, какво Ви дава лично на Вас като творец обществената дійност, спомага ли (или напротив) тя за творческата Ви дейност. В същност това ечаст от основния въпрос за връзката на твореца с живота, за жизнените сокове на неговото творчество, и затова би било особено интересно да развиете този въпрос на базата на личния си опит, да го Илюстрирате с примери от различни моменти на Вашия живот.... И 1. На мене, както и на голяма част от моето поколение, времето отреди необикновена съдба. Още в детските и юношеските години аз станах свидетел на големи събития: войни, тежки страдания, национална катастрофа, въстания погроми, чудовищна жестокост на един несправедлив свят... Това бяха десетилетията от началото на века, изпълнени с драматично напрежение, с остри класови стълкновения, с титанични усилия на революционните сили да сринат гос подството на буржоазния свят. Тогава стана най-голямото събитие на века - Великата октомврийска революция, предопределена от историята да спаси човечеството от гнета на експлоатацията и войните, да насочи по нова, щастлива орбита живота на народите. Още в юношеските години аз повярвах в правдата на революцията и тръгнах с ония, които се борят за новия свят. Като комсомолец участвувах във въоръжените битки на Септемврийското въстание, трагично изживях жестокия погром, но успях да запазя вярата си в голямата правда. През двадесетгодишната диктатура на фашизма участвувах според силите си в суро вата борба и изпитах цялата жестокост на мракобесието - в емиграция, в затвори, в концентрационни лагери, в полицейски преизподни... Имах възмож ността дълго и непосредствено да наблюдавам мъжеството на най-смелите революционери, тяхната беззаветна преданост към делото на освободителната борба. Неведнъж съм се прощавал в затворническите килии с близки другари, осъдени и изпращани на разстрел, какъвто беше случаят с Никола Вапцаров и другарите му.

Когато излиза първата книга на Младен Исаев през 1932 г., за нея се отзовава Георги Бакалов, който в сп. „Звезда" пише: „С пущането на стихосбирката „Пожари" др. Младен Исаев завършва своята прощъпулка в поезията. Той влиза в поезията с дар, който обещава и на който работническият читател гледа надежди. Това, което др. Исаев ни дава в своите „Пожари", е много насърчително. У др. Исаев има дълбока и искрена лиричност. Макар обществените мотиви да преобладават в сбирката му (нещо напълно естествено за пролетарския поет), но те са тъй органично сраснали с неговите лични преживявания, че заразяват със сърдечната си искреност." В тази точна характеристика на големия наш критик прави впечатление повторението искрена лиричност“ и „сърдечна искре ност". Със своята прозорливост Бакалов е доловил нещо много вярно в характеристиката на младия автор. Стиховете, с които започва Младен Исаев, са въздействуващи с открояващата се изповедност и топлота, с живото и непосредствено преживяване. Неговият земен глас завладява с висотата на поривите и мечтите. В ранните песни на поета напира болката по загиналите в септемврийските кървави дни и нощи на 1923 г., в които той сам е бил деен участник. В неговото юношеско съзнание са запечатани мъчителни сцени, отразени са и величави битки на живот и смърт. Жизнените впечатления са изразени чрез идейно-емоционалната приповдигнатост на стиха, чрез неговата колоритност и изразителна пластика. Особено открояващо се изпъква стихотворението „Край Огоста": Сега Огоста пее тиха песен за жертвите на миналия бой, за кървавата отшумяла есен, преминала над равнините с вой. .. А тия голи клонища безшумно се удрят о студените скали и страшно светят тук води куршумени, обагрени от кървави следи. Чувството е лишено от външна патетика, стихът е въздействуващ и ясен. Тук няма плач за героите, а се долавя мъжествена убедителност, че борбата е неизбежна и тя продължава. Има нещо фурнаджиевско в израза „страшно светят тук води куршумени". Виталното изживяване придава борческия тонус на стиха.