четене

С името на цар Симеон (893—927) се свързват два големи сборника с енциклопеди чен характер. И двата са запазени по руски преписи и са известни под имената Симеонов (Светославов) сборник от 1073 и Симеонов (Светославов) сборник от 1076 г. Върху тях, върху тяхното съдържание и значенне в развитието на българската и руската литература е писано много. През 1974 г. в Ленинград се проведе симпозиум с участието на съветски и български учени, посветен на сборника от 1073 г. През настоящата година пак в Ленин град е проведена конференция върху сборника от 1076 г. Въпреки богатата научна лите ратура върху сборниците все още остават неизяснени редица въпроси, свързани с техния произход, първоизвори. Това особено важи за сборника от 1076 г., за който мнозина учени пишат, че е възникнал на руска почва. Изясняването на този важен въпрос обаче се нуждае от изнасяне на нови материали, нужни са нови извороведчески проучвания и по-широка съпоставителна работа. Тази работа трябва преди всичко да се изрази в дирене на пре писи (ако не на пълно копие) на отделни съчинения, поместени в сборника. Колкото постаринни са тези преписи, толкова по-ценни са те. Особено ценни ще се окажат преписи, открити в български, сръбски и румънски ръкописи, защото те ще допринесат за разкри ване на тяхната връзка с руския препис от 1076 г., а следователно ще хвърлят светлина относно произхода на сборника. Както е известно, досега пълно копие-препис на сборника от 1076 г. не е намерено има само преписи на негови съчинения, поместени в руски ръкописни сборници - Измарагд, Пчела и др. Поради това всяка нова находка от този род има важно значение за историята и ролята на сборника в живота на българи и руси. Значението на такъв пре пис е още по-голямо, когато той се намира в южнославянски ръкопис, какъвто досега не е познат. В настоящото научно съобщение става дума именно за такъв неизвестен досега южнославянски, по-точно български препис на началното съчинение в сборника, на съчинението за ползата от четенето на книгата. Още първите руски учени, които проучват сборника от 1076 г. и пишат за него, обръщат внимание на съчинението „Слово нѣкоего калоугера о чьтении книгъ“, с което започва самият сборник. 1 Такъв препис е поместен в известния в славистичната наука „Панагюрски сборник български ръкопис от XVI в., съдържащ много апокрифни творби (С., Народна библиот тека „Кирил и Методий", № 433). Текстът е на листове 15606-158 и има заглавие: Избор никь, нѣкоего чрьноризица слово.

The traditional phenomenology of reading presupposes a certain forms of the so called "implicit reader". From its methodological perspective this figure is seen as separate singularity of perception, as "lonely point of view" wandering through the text (so the early books of Wolfgang Iser). This study considers the "implicit reader" as partaking in a community - in a plural audience, which is implicit to the text, too. This rise the question about the nature, structure and function of this "fictional community" as well as about its relation to others communities - real or imagined. As a kind of short "historical" detour the second part presents a Bulgarian debate which in the middle of the 80-ies followed some ideas of W. Iser There were two confronting positions about the nature of this "implicit audience" in the works of B. Bogdanov and Al. Kiossev. The first one considers the reading act as symbolic operation restoring the unity and universality of the world, similar to the mythological and religious festivities. This operation, so Bogdanov, poses the reading individium in a community consisting from equal and universal individuals - in an imagined communities. The second position considers the reading act as a field of competing strategies and thus it see the implicit audience not so monolithic. It posed it in the tension between two limits - the universal communitas and the anonimous conventionality/ plurality of the typical reader's role. In the next part the analysis goes further, re-considering and revising all three positions mentioned. The methodological tool for this revision is the insight of Benedict Anderson's book The Imagined Communites. Anderson investigates the role and structure of the fictional reader's community, created in the great national novels during the late XVIII and XIX century. He demonstrates that these forms of fictional literary communication are necessary categories of the modern (national) solidarity and identification.