Хамлет

Да се каже нещо повече и оригинално за „Хамлет" вече е трудно. Неговият характер, идеен мир, отношение към света, към околните и към себе си, отдавна е намерило едно или друго разглеждане в необхватната литература върху трагедията. Всяка епоха със своите стари и със своите бурни нови идеи е искала да се огледа в прекрасната и загадъчна душа на Хамлет. Тя е искала да го направи свой близьк, познат, борец за това, което е възжелала, или съзерцател на това, което тя е мечтала. Така са изникнали много и различни „теории“ върху Хамлет и неговия вечен и „неразбран" образ. Философско-идеалистическите, психологическите и естетическите концепции, които са отразявали различни светогледни и художествени вкусове, сякаш са казали много и все пак далеч не цялата истина за Хамлет. За мнозина Хамлет е бил източник на мисловна екзалтация или на поетическо изживяване. Хамлет еедин свят. И във всяко ново усилие да се разкрие и изчерпи тоя свят има нещо „донкихотовско". То е израз на благородния стремеж да се приближим до истината за него и за себе си, да се вглъбим във вечното Движение на живота, в човешката душа.