Библиографски раздел

Една книга за Иван Вазов (Величко Вълчев. Иван Вазов – жизнен и творчески път)

Free access
Статия пдф
1577
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Близо година вече книжарниците предлагат значението, което Величко Вълчев на читателите един нов труд за Иван Вазов - най-обемистия във внушителната вече литература за народния поет. Авторът, Величко Вълчев, е познат изследвач на живота и творчеството на Иван Вазов. Обнародвал е за нашия най-популярен класик около шейсет изследвания, популяризаторски статии, рецензии за издания на негови произведения, за преводи на Вазови творби в чужбина, за постановки на Вазови пиеси и т. н. Освен това той е радактирал съчинения на поета, писал епредговор към едно или друго издание. Специално трябва да се отбележи ценният том „Непубликувани писма" на Иван Вазов, подбрани", редактирани и коментирани от Величко Вълчев и издадени от БАН. Книгата „Иван Вазов. Жизнен и творчески път", писана, както узнаваме от предговора, в продължение повече на десет години, в известен смисъл сумира и завършва дългогодишните занимания и проучвания на Ве личко Вълчев. В нея авторът е използувал, разбира се, не механично, и много от това, което е писал преди за Вазов.

Библиографски раздел

Софроний Врачански. (Нравствен идеал и жизнен път)

Free access
Статия пдф
2379
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Едно от малко познатите и почти неизползувани досега в литературноисторическите анализи произведения на Софроний Врачански, т. нар. „Краткое нравопоучение" (поместено в неговия ръкописен сборник от 1805 г., познат по името „Изповедание православной веры"), дава възможност на основ ната Софрониева творба - Житие и страдания грешнаго Софрония - да се погледне от нов зрителен ъгъл. По същината на съдържанието си „Нравопоучението" е морален кодекс, докато „Житието" чрез вълнуващ и динамичен разказ документира една жизнена практика. Затова и изследването може да се насочи към съпоставка на двете произведения, за да се потърси отговор на въ проса, дали онова, което Софроний е давал като съвет и поука на своите предполагаеми читатели, а преди това и на слушателите си в църква и най-напред в Котел и после в Карнобатско и Врачанско, сам е спазвал. Още началото на „Краткое нравопоучение" предлага възможност за паралел. „Либезное чадо - настоява Софроний - прилепи се при бога и не отступай от него, но веруй его. Тогива и он хоче да тя помогни и да тя упази. "2 В целия си труден жизнен път Софроний е бил неизменно верен на това правило. Неведнъж в жизнеописанието си, без какъвто и да било стремеж за показ и себеизтъкване, той пише, че благодарение на искрената си вяра и честни постъпки (съобразени с християнските морални предписания) бог го сохранил". Така било например през 1768 г., когато, за да отиде на служба в една от котленските църкви, младият тогава - двадесет и шест годишен - котленски свещеник Стойко Владиславов бягал и се криел из странични улици на Котел. Инак не бил в състояние да се добере до храма: на всеки път и кръстопът разсвирепелите се турски войници и дезертьори поради победите на християнската руска войска можели да го убият. „Колико крати, спомня си с горчивина Софроний, фатиха з и биха мя и глава ми пробишя и хочяша да мя убият, ала бог мя сохрани. Бог „сохранил“ Софроний и когато въпреки грабежите и своеволията на кърджалийските банди той събирал владишкия данък в Плевенско.

Преглед

Библиографски раздел

Георги Райчев. Жизнен и творчески път от Елка Константинова

Free access
Статия пдф
3436
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Монографията на Елка Константинова „Георги Райчев. Жизнен и творчески път" е първото в нашата литературно-историческа наука цялостно проучване и анализиране на живота и творчеството на писателя. В нея личността на Г. Райчев се разкрива от различни страни, в богатството на прояви, идеи, нравствени принципи и възгледи, задълбочено са разгледани важни въпроси от областта на поетиката и стилистиката на неговата проза. В този смисъл тя е не само продължение на по-раншните интереси на изследователката към този писател, но и прин ципно ново изследване както по отношение на методологията, така и по отношение на кръга от проблеми, които се разглеждат. Веднага се натрапва обстоятелството, че за първи път личността и творчеството на Георги Райчев, за когото са писали мнозина наши литературни историци и критици (Г. Константинов, Вл. Василев, Г. Цанев и др.), са проучени почти детайлно, при това не в тяхната самозатвореност, а в отношението им към един широк и многостранен културологичен и социално-естетически контекст. Елка Константинова е от тези литературни историци, които не разделят литературната история от литературната критика. Тя разглежда и изследва проблемите на литературата от миналото, съхранявайки усета си на литературен критик, виждайки винаги пред себе си съвременното литературно развитие. Чрез проучването на определени факти от литературната история Константинова възстановява не само картината на миналото. За нея е по-важно да открие „връзката" между конкретно-историческата самоценност на дадено произведение и неговия днешен живот в читателското съзнание. Въпросът, как живее в нов художествен контекст „старото" произведение, как то „подготвя" този които не завършват своето битие в рамките на конкретно-историческата среда, в която възникват, а по особен начин се трансформират и включват отново в „обръщение" в съвре менната ни литература. Неслучайно още в уводните страници на монографията, озагла вени „Георги Райчев и българската литература" (при други автори това най-често са заключителните страници на техните изследвания!), Константинова категорично изтъква значението и ролята на Георги Райчевия повествователен стил за съвременната ни белетристика. „Едва днес - пише тя - на фона на търсенията и постиженията на съвременната ни белетристика неговите творчески завоевания изпъкват с истинската си стойност, добиват ново, трайно значение, издържало присъдата на времето." Монографията доказва този „извод", а изследо вателката не е далеч и от обобщението, че само онези произведения, които в своето конкретно-историческо проявление изпълняват определено новаторски художествени функ ции, имат и историческия шанс" да очертаят нови пътища в литературата, да стимулират нейното движение и да съхранят своята оригиналност дори и при различна социокултурна действителност.