Библиографски раздел

Един час при Георги Райчев

Free access
Статия пдф
966
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Авторът на настоящето еразговарял през декември 1943 г. с Георги Райчев, за да напечата моя разговор заедно с други десетина в книга под заглавие „Срещи и разговори", издание на Хр. Чолчев. Англо-американските бомбардировки обаче на 10 януари 1944 г. погребаха книгата в печатница „Стопанско развитие" на ул. „Бачо Киро". Разговорът с Георги Райчев е запазен благодарение на една коректура. Предаваме го без никакви изменения.
    Ключови думи

Спомени

Библиографски раздел

Срещи и разговори с Георги Райчев

Free access
Статия пдф
1081
  • Summary/Abstract
    Резюме
    И в литературата, както и в обикновения живот, човек има случайни познати, много често хора със значителна културна стойност, които било поради липса на духо вен афинитет, било поради неблагоприятно стечение на обстоятелствата, не е могъл да опознае, да оцени и да включи в кръга на своите близки и приятели. В продължение на много години тъкмо такъв случаен познат за мене беше и Георги Райчев. Разбира се, както всички младежи от моето поколение, които се интересуваха от художествена литература, аз чух това име твърде рано — още в блажените времена на моето юношество, когато ми се струваше, че държех света в шепите си. Още то гава аз имах случай не един път да чета онова, което Райчев публикуваше в периодическите издания и да прелиствам неговите книги - и „Мъничек свят“, и „Царица Неранза", и онази „Песен на гората“, която даде повод да се заговори за него още един път. Тези срещи обаче имаха случаен характер и не знам защо не възбудиха в мене по-траен интерес към личността и делото на писателя.

Библиографски раздел

Писма на Георги Райчев до Николай Лилиев

Free access
Статия пдф
1211
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Сърдечно приятелство е свързвало Георги Райчев и Николай Лилиев още от 1908 година. Тогава двадесет и шест годишният Райчев напуска завинаги прашните провинциални канцеларии и пристига в София с глупавата мисъл да стане голям писател". Но столицата не го посреща с отворени обятия, а с пълно безразличие и безработица. Със седемдесет и четири лева в джоба, с голям, пълен с ръкописи куфар ис помътена от смътните идеи на модернизма глава той се лута безпомощно из студения град, бързо свършва парите си и няколко месеца жестоко гладува. Единствените му познати и загрижени за него хора са двамата старозагорски поети Николай Лилиев и Димитър Подвързачов. Те усилено му търсят работа и най-сетне успяват да го наз начат при себе си като писар в 111 Софийска мъжка гимназия „Гладстон“, където Лилиев е преподавател в търговския отдел, а Подвързачов - секретар. Тяхното при ятелство Райчев дълбоко цени до края на живота си. От глухата провинция той изведнъж попада в самия водовъртеж на културния живот у нас, сред елита на тогаваш ната ни духовна интелигенция.

Библиографски раздел

В света на ужасите и кошмарите. (Творчеството на Георги Райчев след Първата световна война)

Free access
Статия пдф
1482
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Първата световна война и трусовете на Октомври измениха целия ход на световната история и неизбежно дадоха ново направление на изкуството. Ударът, който разтърси и промени света, се стовари върху буржоазно-естетическата мисъл от предвоенното десетилетие и разчисти пътя за нови идейни и художествени търсения. В българската литература започна да зрее нов, дълбоко възродителен процес на възвръщане към реалния живот, към бойките викове на улицата, към спечената пръст на чернозема, към живителните земни сокове. Октомврийската революция, която тласна по нов път духовното развитие на народите, изигра съдбоносна роля и за българския народ, като определи до голяма степен понататъшното му икономическо и културно развитие. Достатъчно е да надзърнем в литературата ни през ония години, за да почувствуваме неотразимата мощ на революцията, за да почувствуваме възродителната сила на новите и духовни дви гатели.

Библиографски раздел

* * * „Георги Райчев. Живот и творчество” от Елка Константинова

Free access
Статия пдф
1581
  • Summary/Abstract
    Резюме
    На 29 май 1969 г. се състоя защитата на дисертацията тема „Георги на Елка Константинова Райчев. Живот на и творчество". Научен ръководител беше покойният наш литературен историк и критик Минко Николов, а рецензенти - проф. Стоян Каролев и ст. н. с. Здравко Петров. Присьствуваха членовете на научния съвет, литературни работници и много граждани. Председателствуващият обсъждането директор на Института за литература Стойко Божков запозна присъствуващите със съдържанието на представените документи и даде характеристика на научните постижения на аспирантката. Завеждащият секцията към инсти тута проф. Георги Цанев представи работата на Елка Константинова, а двамата рецензенти прочетоха своите отзиви. И двамата подчертаха сериозността на извършената работа, проникването в света на писателя и в сложното време на неговото изграждане и творческо осъществяване.

Библиографски раздел

Георги Райчев – писател психолог

Free access
Статия пдф
1696
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Творчеството на Георги Райчев е талантливо продължение на психологическата насока в нашата литература, представена от Пенчо Славейков, Антон Страшимиров и Георги Стаматов. Със способността си да зафиксирва трепетите на душата, с дълбокото си желание да открива вътрешната характерност на човешките отношения, със своя вечно търсещ и анализиращ ум Райчев има свое място като изявен и оригинален писател психолог. Неговият сложен творчески път отразява неспокойни противоречиви търсения, лутания и открития, обединени от стремежа да приобщи художествената ни литература към постиженията на световноизвестни автори, както и да се потърсят нови измерения и форми за динамичните промени в социалния и духовния живот на българина. Реализмът на Георги Райчев поставя много проблеми пред нашата литературна наука, проблеми - актуални и сложни. В последно време излязоха няколко изследвания, в които с вещина се анализира психологическото майсторство на Райчев. Почти всички автори търсят причината за това вдълбочаване в душевния свят на човека както в измененията, които стават в обществения живот между двете световни войни, така и в активното насочване на писателя към творчеството на Достоевски, Кнут Хамсун, Едгар По и модните тогава Стриндберг, Руденбах, Еверс, Хофман, Арцибашев и др. В тая постановка има много истина. Затова, като не се отдалечавам от нея, аз си поставям основна задача да доуточня някои въпроси, свързани със своеобразието на Райчевото творчество, както и да разгледам ония особености в психологическото майсторство на Г. Райчев, които не са били досега предмет на проучване. Така например комплексът от социално-етични теми, които Розалия Ликова открива в творчеството на този писател, е тясно свързан с особено интересния проблем за вината и престъплението на личността, за въ трешната съотнесеност на вещи и преживявания. Автори като Георги Цанев, С. Сулатанов, Е. Константинова и др., когато анализират обществено-естетическите позиции и поетически символи на Райчев, не отделят никакво място на трагичното противоречие между прекрасното в човешкия стремеж и съпротивлението на средата, на някои фройдистки внушения при анализиране на човешката Душа и т. н.2 Предмет на това изследване са и ония художествени похвати 1 Розалия Ликова, Българската белетристика между двете войни, 1918-1944; БП, 1965 2 Георги Цанев, Писатели и проблеми. Избрани литературно-критически и историко-литературни статии, БП, 1965, стр. 353-372; Симеон Султанов, Четирима белетристи, литературни очерци, БП, 1960, стр. 40-65; Елка Константинова, В света на ужасите и кошмарите. Творчеството на Г. Райчев след Първата световна война, сп. Литературна мисъл; Георги Райчев до Първата световна война, Известия на Института по българска литература, т. XVIII-XIX, стр. 151. и средства, с които Райчев си служи, за да открие истината за психиката на човека, за тая загадка, която той нарече мъничък свят". За по-голяма яснота и диференцираност при разглеждане на психологи ческия реализъм като творчески принцип на Г. Райчев групирам неговите произведения в няколко тематично-ти пологични групи, които се анализират в трите части на изследването. Макар че в това разпределение има известна условност, то създава добра възможност да се открият видимо качествата и недостатъците на Райчев като писател психолог. Освен това мисля, че една такава тема на изследване винаги води до максимално съсредоточаване в де тайлите, което и налага такова организиране на работата.

Библиографски раздел

Георги Райчев и Достоевски

Free access
Статия пдф
3005
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Георги Райчев е един от първите български писатели, които заедно с Г. П. Стаматов и А. Страшимиров свързаха съдбата си с буржоазния град и вне соха (за разлика от Вазов, Йовков и Караславов, т. е. от епиците) не само неспокойствието в българската белетристика, но и душевните и психологически парадокси на откъсналия се от земята човек. С по-голямата си експресивност и пси хологически нерв, със стремежа си да отразят подсъзнателното у човека тези наши творци асоциативно се свързват с Достоевски и неговата поетика. Разбира се, че всеки от тях е толкова своеобразно неповторим, че дори поставянето им в типологическа близост един с друг основателно буди възражение. И все пак те са първите, които претворяват на наша българска почва традициите на Достоевски. Ние нямаме друг писател в миналото, който така упорито да се стреми към „модерната" проза и който така гласно да изявява своето възхищение от Достоевски, както Георги Райчев. В него е налице подчертан стремеж да се надмогнат националните традиции и да се свърже българската литература със све товни естетически „школи“, към които есъпричастен и Достоевски. Друг е въпро сът, че нещо не му достигаше, за да се извиси и постигне по-значителни успехи в психологическия разказ. Но той трасира пътя на следващите поколения писатели в стремежа им към една по-голяма универсалност при изображението на човека и неговата душевност. Известна е онази фраза на Райчев, която е обичал да повтаря пред своите приятели: „Никога няма да простя на Достоевски, че и този път ме е ограбил!" Разбира се, че в тези думи се крие не само една шега, но и известна истина, доколкото тя е израз на близост в естетическия вкус, на предпочитание към опре делен „тип" художествено мислене и т. н. „Мои учители - признава Райчев - винаги са били Мопасан, Роденбах, Стриндберг и руските писатели, разбира се, без Толстоя..." Аз нямам за задача да анализирам връзките на Райчев със западните му „учители" - те навярно имат съществено значение в неговото творческо развитие! Но считам, че руските му учители" заслужават не по-малко внимание! Това „без Толстоя" ни подсеща не за друг, а за неговия антипод — Достоевски, името на когото винаги е стояло до това на великия му съвременник. В същност Райчев обича не в един или два разговора да напомня за своите чуждо земни предходници, като често ги допълва с нови имена, но никога не забравя Достоевски. „Укрепнах като личност и писател още до войната - разказва той.
    Ключови думи

100 години от рождението на Георги Райчев

Георги Райчев

Free access
Статия пдф
3283
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Днес на фона на търсенията и постиженията на съвременната ни художествена проза творческите завоевания на Георги Райчев изпъкват с истинската си стойност, добиват ново, трайно значение, издържало присъдата на времето. От съвременни естетически позиции можем истински да оценим делото на този крайно интересен, импулсивен и противоречив писател, незаслужено останал сред множеството спътници на големите майстори на художественото ни слово. e Авторът на „Мъничък свят“, „Грях" и „Карачакал" има свое неповторимо място в националната ни проза - не е между най-големите й създатели, но един от най-своеобразните и разноликите; не достига в повестта и разказа върховите постижения на Иван Вазов, Елин Пелин и Йордан Йовков, но упоритите му търсения, вечната му неудовлетвореност и дързостта му постоянно да преодолява себе си придават на произведенията му възбуждаща тревожност и динамична устременост, събуждат остро любопитство. Творчеството му е крайно разнообразно и неравностойно. В значителните си зрели творби като повестите „Мъничък свят“, „Грях" и „Мерзавец“, като разказите „Карачакал“, „Смърт“, „Накрай града“, като драматичната поема „Еленово царство“ той остава верен на своята дарба, на удивителната си интуиция и психологическа прозорливост, на вродената си чувствителност и тънка наблюдателност. Не са редки обаче случаите, когато изневерява съзнателно на себе си, ограничава и потиска първичната стихия на природата си и се мъчи да бъде рационален и интелектуален. Неговата сила е в пластичното изобразяване на конкретно психическо със тояние и на конкретна човешка страст, а тръгвайки срещу себе си, той се стреми неудържимо към абстрактност и философски обобщения. Най-понятен и близьк му е светът на първичното, на примитивно-стихийното, а непрекъснато го привличат висшите сфери на духа (например в несполучливия роман „Господинът с момичето"). Понякога Райчев робува на модата (в следвоенните си диаболични разкази), хвърля се в крайни увлечения, изразходва много творчески сили, но успява да постигне ново, нетрадиционно повествование, в което разкрива по свой начин страданията, бълнуванията и ужасите на помраченото съзнание, на раздвоената личност, на разкъсваната от противоречия душа. Творческите усилия на Георги Райчев вдъхват респект и уважение, защото са породени от искрена обич и всеотдайност към писателското призвание и към българската култура. Той сякаш се бои да не остане в рамките на своите възмож ности, стреми се да ги разбие и да излезе извън пределите им и извън пределите на българската литература. Именно тази амбиция да надмине не само предшествениците си и съвременниците си, но и самия себе си го поставя често и пред 27 риска да претърпи поражения. В това отношение Георги Райчев прилича много на един друг наш писател, който е негов пръв учител и наставник в литератур ното поприще - на Антон Страшимиров.

    Ключови думи

Преглед

Библиографски раздел

Георги Райчев. Жизнен и творчески път от Елка Константинова

Free access
Статия пдф
3436
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Монографията на Елка Константинова „Георги Райчев. Жизнен и творчески път" е първото в нашата литературно-историческа наука цялостно проучване и анализиране на живота и творчеството на писателя. В нея личността на Г. Райчев се разкрива от различни страни, в богатството на прояви, идеи, нравствени принципи и възгледи, задълбочено са разгледани важни въпроси от областта на поетиката и стилистиката на неговата проза. В този смисъл тя е не само продължение на по-раншните интереси на изследователката към този писател, но и прин ципно ново изследване както по отношение на методологията, така и по отношение на кръга от проблеми, които се разглеждат. Веднага се натрапва обстоятелството, че за първи път личността и творчеството на Георги Райчев, за когото са писали мнозина наши литературни историци и критици (Г. Константинов, Вл. Василев, Г. Цанев и др.), са проучени почти детайлно, при това не в тяхната самозатвореност, а в отношението им към един широк и многостранен културологичен и социално-естетически контекст. Елка Константинова е от тези литературни историци, които не разделят литературната история от литературната критика. Тя разглежда и изследва проблемите на литературата от миналото, съхранявайки усета си на литературен критик, виждайки винаги пред себе си съвременното литературно развитие. Чрез проучването на определени факти от литературната история Константинова възстановява не само картината на миналото. За нея е по-важно да открие „връзката" между конкретно-историческата самоценност на дадено произведение и неговия днешен живот в читателското съзнание. Въпросът, как живее в нов художествен контекст „старото" произведение, как то „подготвя" този които не завършват своето битие в рамките на конкретно-историческата среда, в която възникват, а по особен начин се трансформират и включват отново в „обръщение" в съвре менната ни литература. Неслучайно още в уводните страници на монографията, озагла вени „Георги Райчев и българската литература" (при други автори това най-често са заключителните страници на техните изследвания!), Константинова категорично изтъква значението и ролята на Георги Райчевия повествователен стил за съвременната ни белетристика. „Едва днес - пише тя - на фона на търсенията и постиженията на съвременната ни белетристика неговите творчески завоевания изпъкват с истинската си стойност, добиват ново, трайно значение, издържало присъдата на времето." Монографията доказва този „извод", а изследо вателката не е далеч и от обобщението, че само онези произведения, които в своето конкретно-историческо проявление изпълняват определено новаторски художествени функ ции, имат и историческия шанс" да очертаят нови пътища в литературата, да стимулират нейното движение и да съхранят своята оригиналност дори и при различна социокултурна действителност.


Научни съобщения

Библиографски раздел

Георги Райчев и Димчо Дебелянов

Free access
Статия пдф
3531
  • Summary/Abstract
    Резюме
    От заглавие като предложеното в случая се очакват като че ли по правило сравнения, изводи за движение на творчески тенденции, за следване, разминаване и скъсване с традиции т. н. Когато обаче става дума за съвременници и приятели, за творци от едно поколение и дори от един литературен кръг, темата за диалога между поколенията се проектира върху конкрет ния диалог между формиращите се при еднакви условия творчески индивидуалности. Отношението Георги Райчев - Димчо Дебелянов съдържа материал за реставриране на своеобразния диалог между двама твърде различни представители на поколението, започнало литературната си дейност около средата на първото десетилетие преди войните. В литературноисторически контекст този диалог е двустапен. През октомври 1916 г. със смъртта на Димчо Дебелянов на фронта приключва първата му част - около 7-8 години сериозна и противоре чива творческа дружба, нежно проятелство, изпъстрено с любопитни стълкновения и спорове върху изкуството и живота. Какво са били по това време един за друг двамата приятели? Разбира се, тяхната дружба есамо елемент от общата атмосфера в литературното общество около Димитър Подвързачов, обединено от стремежа да търси свои пътища в изкуството. Но двустранната връзка Райчев - Дебелянов има едновременно с това и своя характерност, своя психология на контактите, свои отлики в духовното общуване. За по-младия Димчо Дебелянов са били необходими и серафич ната духовност на Лилиев, и бликащият, често пъти тъжен хумор на Подвързачов, и открове ната непосредственост и приземеност на Райчев, и връзките с още много и различни хора. на Лилиев и от А Георги Райчев, който се е респектирал от духовния ръст откровената и безпощадна критика на Подвързачов, е критично настроен към бохемството на своя обичан прия тел Димчо, към неговите бягства понякога от професионалното литературно общество. Райчевата любов към спора и Дебеляновата разгорещеност след една-две чаши са ставали причина за чести среднощни спречквания между двамата приятели, забравяни още на следващия ден след обичайното извинение на Дебелянов и прошката на Георги Райчев. „Казаха ми, Гюро, - пише поетът на една картичка, която пъхва под вратата на приятеля си на 27 юни 1911 г., - че снощи съм извършил едно безобразие повече - нахвърлил съм се срещу тебе съвсем безосновно. Мене ми е искрено мъчно - ти навярно ще разбереш това и ще ме извиниш? Димчо, " Нищо подобно обаче в поведението на Димчо Дебелянов не е било в състояние да помра чи приятелските чувства на Георги Райчев към него. Необикновеният лирически талант на пое та, голямата отговорност към изкуството, добротата в характера, чистотата на мислите и делата му са извиквали тези чувства спонтанно, превръщали са приятелската обич в своеобразен вътрешен нравствен императив за Георги Райчев. След много години той си спомня как отказал на баща си да го направи собственик на дворно място в Лозенец: „Собственик! Аз - собственик! Ами какво ли ще каже Димчо Дебелянов, ако се научи за това? Ами какво ще кажат другите приятели?... Тръпки ме побиха. Не, казах аз на баща си, не искам да купуваш място, не ми трябва.

Библиографски раздел

Градът като място на модерното в творчеството на Георги Райчев

Free access