Георги Райчев – писател психолог

Творчеството на Георги Райчев е талантливо продължение на психологическата насока в нашата литература, представена от Пенчо Славейков, Антон Страшимиров и Георги Стаматов. Със способността си да зафиксирва трепетите на душата, с дълбокото си желание да открива вътрешната характерност на човешките отношения, със своя вечно търсещ и анализиращ ум Райчев има свое място като изявен и оригинален писател психолог. Неговият сложен творчески път отразява неспокойни противоречиви търсения, лутания и открития, обединени от стремежа да приобщи художествената ни литература към постиженията на световноизвестни автори, както и да се потърсят нови измерения и форми за динамичните промени в социалния и духовния живот на българина. Реализмът на Георги Райчев поставя много проблеми пред нашата литературна наука, проблеми - актуални и сложни. В последно време излязоха няколко изследвания, в които с вещина се анализира психологическото майсторство на Райчев. Почти всички автори търсят причината за това вдълбочаване в душевния свят на човека както в измененията, които стават в обществения живот между двете световни войни, така и в активното насочване на писателя към творчеството на Достоевски, Кнут Хамсун, Едгар По и модните тогава Стриндберг, Руденбах, Еверс, Хофман, Арцибашев и др. В тая постановка има много истина. Затова, като не се отдалечавам от нея, аз си поставям основна задача да доуточня някои въпроси, свързани със своеобразието на Райчевото творчество, както и да разгледам ония особености в психологическото майсторство на Г. Райчев, които не са били досега предмет на проучване. Така например комплексът от социално-етични теми, които Розалия Ликова открива в творчеството на този писател, е тясно свързан с особено интересния проблем за вината и престъплението на личността, за въ трешната съотнесеност на вещи и преживявания. Автори като Георги Цанев, С. Сулатанов, Е. Константинова и др., когато анализират обществено-естетическите позиции и поетически символи на Райчев, не отделят никакво място на трагичното противоречие между прекрасното в човешкия стремеж и съпротивлението на средата, на някои фройдистки внушения при анализиране на човешката Душа и т. н.2 Предмет на това изследване са и ония художествени похвати 1 Розалия Ликова, Българската белетристика между двете войни, 1918-1944; БП, 1965 2 Георги Цанев, Писатели и проблеми. Избрани литературно-критически и историко-литературни статии, БП, 1965, стр. 353-372; Симеон Султанов, Четирима белетристи, литературни очерци, БП, 1960, стр. 40-65; Елка Константинова, В света на ужасите и кошмарите. Творчеството на Г. Райчев след Първата световна война, сп. Литературна мисъл; Георги Райчев до Първата световна война, Известия на Института по българска литература, т. XVIII-XIX, стр. 151. и средства, с които Райчев си служи, за да открие истината за психиката на човека, за тая загадка, която той нарече мъничък свят". За по-голяма яснота и диференцираност при разглеждане на психологи ческия реализъм като творчески принцип на Г. Райчев групирам неговите произведения в няколко тематично-ти пологични групи, които се анализират в трите части на изследването. Макар че в това разпределение има известна условност, то създава добра възможност да се открият видимо качествата и недостатъците на Райчев като писател психолог. Освен това мисля, че една такава тема на изследване винаги води до максимално съсредоточаване в де тайлите, което и налага такова организиране на работата.