Баладичното в стихотворението на Никола Фурнаджиев „Конници”

Септемврийската поезия е една от вълнуващите теми на нашата литера турна критика. Пристъпвайки към нея, критикът по правило изгубва спокой ствието си, статията му се превръща във вдъхновено есе. Сякаш самият литера турен материал се съпротивлява на каквото и да е подвеждане под теоретични схеми, на интерпретиране с общите литературоведски термини. Хипнотичното въздействие на тази поезия се определя както от гражданския и патос - трудно може да се намери в нашата литературна история при мер за по-мъжествено, всеотдайно служене на народа чрез поезията, — така и от своеобразната и поетика, предизвикателно прекрачила на времето сим волистичната норма и запазваща и до днес своя експресивен ореол. задъл Проблемите на септемврийската поетика заслужават всестранно, бочено проучване - с преодоляване „съпротивата“ на поетичния текст. Би било интересно да се изследва например моделирането чрез тази поетика на черти от общественото съзнание, на съдбовния исторически момент, по-кон кретно - да се изследва връзката, макар и сложно опосредствувана, между абсурдността на „белите" септемврийски нощи и вътрешно немотивираните, оксюморонни съчетания на равнището на микрообраза („моя сватба и весела смърт“ — Н. Фурнаджиев, „Сватба“); между застигането и сблъскването на противоположни, несъвместими състояния - бунтовното опиянение на въста налия народ и призрачния ужас от погромите - и особеностите на равнището на жанра - неслучайното предпочитание от страна на септемврийските поети на баладата - Удавници“ и „Каин" на А. Разцветников, „Никодим" на К. Кюлявков, „Среднощна коситба“ и „Балада за три сестри“ на Николай Хрел ков, „Сватба“ и „Конници" на Н. Фурнаджиев. Предмет на нашето изследване ще бъде последната от изброените балади. Изборът ни не е произволен. „Конници“ е от онези творби, чието въздействие прескача границите на своето време; и сега, половин век след написването на стихотворението, читатели.