Куприн

Най-значителното в творческото дело на Куприн есвързано с живота на руската армия от края на миналия век. Той видя и художествено раз кри непреодолимата тежест на тогавашната военна дисциплина, която смачква чувствата и мислите, за да направи душите на хората сухи и равни като казармените плацове. Той показа на хиляди читатели ве ковната сила на тогавашната военна йерархия, която постепенно пре връща командирите в тирани, а подчинените в автоматизирани изпълни тели. Той надникна зад позлатените щампи на така наречените офицер ски добродетели и зърна как хитро пълзят лицемерието, кариеризмът, завистта. Този тих, скромен човек, руски царски офицер, беше изкован от същия благороден метал, може би, само не така бляскав като декабристите, „железни мъже, закърмени от вълчица", както се изразява Херцен за тях. И Куприн съумя да вдигне на слабите си плещи цялата тежест на кадетското, на юнкерското възпитание, на гарнизонния живот в затън тената провинция, на уставите и дисциплината и да се разбунтува. Има един тежък, повратен момент в живота на писателя: през 1893 г.. когато пропада на изпита за постъпване в генерал-щабна академия в Петербург, той решава да напусне армията. Младият човек не прите жава нито рента, нито професия. Цял живот той е бил в сиропиталища иказарми, цял живот е бил учен на дисциплина и послушание. И изведнъж офицерът чувствува, че не може повече, че уставните корици са станали тежки като олово, че въздух не му достига в просторните казармени помещения. И въпреки спокойния живот, осигуреното бъдеще. красивите мундири, гарнизонните балове той трябва да изостави всичко това, за да намери своята истинска същност.