Книга за нашата литературна дружба

Разностранна е българо-съветската Дружба - в политиката, в икономиката, в културата, включително в литературата. Тя, нашата литературна дружба с руския народ и с другите народи на съвет ската страна, има дълбоки корени и е връстница на културната история на нашите две страни. Не случайно преписи от най-старите български ръкописи, още от началото на нашата писменост, се намират в редица съветски книгохрани лища. С умиление четем в стародавната „Азбучна молитва“ - тая основа на цялата българска поезия - сти хове, отправени към цялото „славянско племе". Тоя общ призив в продължение на столетията добива с право главна насоченост към най-големия славянски народ - руския, който става опора и основа на културното развитие на всички славянски и на много неславянски народи. Когато в 1959 г. през време на декадата на българската култура бях в Украйна, киевските писатели и научни литературни работници с гордост сочеха местата, свър зани в далечния исторически спомен с българския писател Григорий Цамблак: ние си го представяме как, в началото на петнайсетия век, живее сред своите ко леги от Киев, как на срещите с тях говорят на общия тогава книжовен славян ски език - и при все това те знаят, че той е българин, и изричат похвални думи за българското, вече прославено в цял свят, книжовно дело. Петвековното роб ство не затъмни, а засили литературната общност на нашите народи: имената на Ботев, Каравелов, Нешо Бончев и другите наши възрожденци са най-тясно свързани с руската култура. И през шестте десети летия на буржоазна България, и през двете десетилетия на отечественофронтовска България тая област на културна и Литературна дружба натрупа нови и нови факти и явления, установи се като законо мерност на литературното ни развитие. Днес съветската литература за нас е оня фар, който осветлява с ярки блясъци целия ни литературен живот.