Балканската

След своето освобождение от османско иго до края на второто десетилетие на ХХ в. България води четири войни: Сръбско-българската (1885), Балкан ската (1912-1913), Междусъюзническата (1913), Първата световна война. В про дължение на три десетилетия четири съкрушителни урагана бушуват в нашите земи и от тях - два тежки национални погрома. Историческата наука отдавна е направила обективна и обобщена характеристика на тези масови национал но-социални движения и катаклизми. Без да бъде епигон на научната достовер ност за тези събития, българската литература реализира художествената им прав доподобност. С много малки изключения всички български поети и писатели, творци на тревожното си съвремие, в различно количествено и качествено отношение от разяват войните. Българският художник изхожда от правилната концепция, че същностният смисъл на всяка литература е нейният национален дух... „не от враждебен към другите народи патриотизъм, не и от чувство на расово превъз ходство, каквото впрочем ние нямаме, трябва да желаем това, а защото то е условие за всяка култура, за всяко морално и духовно съвършенство..." - пи ше Йовков. Към художественото превъплъщение на националното съзнание, към неговото възпитаване са насочени усилията на всички наши творци. Особено е в сила това по време на войните и тежките последици от тях. Тогава ху дожникът ангажира цялото си същество в тревожния живот на отечеството. Всички индивидуални пристрастия и групови предпочитания на отделни естети чески школи и направления са погълнати от пълноводния поток на реалисти ческото изкуство. Художественото слово се откъсва от своя херметизъм и за живява с бурния подем на цялата нация. Предговорът на Кирил Христов към стихосбирката му „Победни песни“ (1916) е особено показателен в това отношение: „Последнята война (Балканската война) донесе много и големи блага на България. Едно от най-големите е и това, че биде разведрена литературната мисъл и разчистена оная плесен, която се бе натрупала от десетина години в книжнината ни... Великата действителност отново наложи на хората на изкуст вото да стъпят здраво на майката земя. Оня, който занапред би пренебрегнал небивало богатата... днешна действителност ...и би предпочел мухлясалия мир на митологията - и то чуждата, - би показал, че не е заслужвал честта да живее в нашето славно време. Който пък не би се опитал да третира не с една искрена простота тази действителност, а с осукани сънни бръщолевения, със смахната маниерност или с несвързани иступленишки крясъци - би засвиде телствувал, че му е писано да си остане умствено непълнолетен.