По страниците на литературни списания от Полша, Югославия, САЩ, Франция и ГФР

В кн. 11 и 12 на „Месенчник литерацки“ е поместена интересната статия на Endre Bojtár (в полски превод) Източ ноевропейският авангард като литературно направление". Авторът основава изводите си върху проучвания на руската, полската, украинската, белоруската, чешката, словашката, унгарската, румън -ската, а отчасти и българската, литовската, естонската и летонската литература. Събрал толкова богат материал, Бойтар стига до основното заключение, че авангардът в Източна Европа е бил революционно изкуство. Писателите „авангардисти“ „или възнамерявали да извършат революция в изкуството успоредно с обществената революция, започната от работническата класа, и в този случай не държали сметка за културното ниво на тогавашната работническа класа, нагаждайки изкуството си към някакъв измислен от тях работник на бъдещето и затова връзката им с работническото Движение е била слаба, или оценявайки собствената си епоха като преходна и неблагоприятна за „голямото" изкуство, обличали в литературна форма актуалните задачи, всекидневието на работника, като по този начин слагали основи на масовата социалистическа култура". Напрежението между тези два модела, между тези писатели, които често сами се наричали „авангардисти“, и т. нар. пролетарски творци, между „истинското изкуство“ и масовата култура е било причина за бурни спорове и се оказало един от главните двигатели на цялото направление. Художественото равнище на писа телите от първия лагер и непосредствената революционност на онези от втората група ту се доближават, ту се отдалечават в зависимост от актуалното положение на работническото движение, от националната специфика както на работниче ското движение, така и на съответната литература, а също и от таланта на съответния писател. В частта, озаглавена „Експресионизъм“, авторът се спира накратко върху българската литература. Той подчертава, че пролетарската литература в България е преминала през два тясно 144 свързани помежду си етапа. Първият - 1917-1923 обхваща поезията на Д. Полянов и „символистичната в своята същ ности лирика на Хр. Смирненски. Характерно за този период е редактираното от споменатите поети сатирическо списание „Червен смях". Вторият етап, който по примера на редактора на „Нов път“ Г. Бакалов започват да наричат „септем врийска поезия", е черпел соковете си от революционните събития. Главен орган на тази поезия е било според автора списанието на „експресиониста“ Гео Милев „Пламък“, чиито сътрудници се изброяват, Бойтар споменава още две списания - „Наши дни“ и „Нови дни“, в които публикуват творбите си „предста вители на второто поколение прогресивни писатели". Източноевропейският символизъм е според автора много „по-историчен“ от западноевропейския. За пролетарските поети преживяваната от тях дей ствителност е само метафора на света на социалистическите идеи. В стихиите и природните явления - морето, бурята, вя търа, както и в явленията на всекидневието - машините, парите и др., те виж дат проява на революцията и потисниче ството, свободата и робството. Но наред с този стремеж към естетическа абстракция лириката на пролетарските поети е наситена с факти и исторически реалии. Събитията от революцията през 1905 г. могат да бъдат проследени почти хронологически в песните на тези творци. Покъсно на мястото на „контамплиращия" поет, описващ със съчувствие новата класа, се появява поет, представител на тази класа. Поетическото „аз" заема вече значително място в творчеството и „думите Работник, Поет и Човек“ се сливат в едно цяло. Кн. 12 на списанието помества продължението на студията на Бойтар. В тази част авторът разглежда развитието на конструктивизма и сюрреализма в страните на Източна Европа. Студията представлява интересен компаративистичен труд, опрян на богат материал, почерпен от много национални литератури.