По страниците на литературни списания от Полша, ФРГ, Италия

В т. XVI на полския годишник „Студия естетичне" доцентът от Люблинския университет Ева Боровиецка прави обширен преглед на състоянието на българската естетика през последните години. В краткия исторически увод авторката подчертава голямото значение на произведенията на Тодор Павлов за развитието и за равнището на българската естетика днес. Още издадената през 1938 г. „Обща теория на изкуството", основана на философските постановки от „Теория на отражението", решава по определен начин редица централни естетически проблеми. Авторката посочва, че Атанас Стойков днес е един от главните организатори на естетическия живот в България" и изтъква широките му интереси както към теоретически проблеми, така и към въпросите на съвременното изобразително изкуство и политическата карикатура. Тези негови инте реси са свързани с разработки в областта на теорията на културата, на социология на изкуството и историята на естетическата мисъл. Като най-важни теоретични произведения на Атанас Стойков авторката посочва „Изкуство и отчуждение" и рецензираната в т. XII на „Студия естетичне" творба Естетически размишления". Анализирайки произведенията на Пенчо Данчев, полската авторка подчертава последователността, с която той обосновава творческия, а не дословен характер на познанието в изкуството и спецификата на художествената правда в литературнокритическите си изследвания. Разностранни са интересите на Исак Паси. От историко-естетическите му произведения - антологията „За красотата и изкуството" и студията „Изкуството и човекът в естетиката на Карл Маркс" през изследванията върху естетическите категории „Трагичното“ и „Смешното“ (и двете вече рецен- зирани в „Студия естетичне"), до фи- лософския анализ на литературни произве дения и студиите за Монтен, Лабрюер и Паскал. Но работите на Исак Паси имат обща основа. Това според Ева Боровиецка е „съвременното осмисляне на идеите от миналото, единството на история и теория". 132 Ева Боровиецка подробно се спира на изследванията на Атанас Натев върху теат ралното изкуство и на оригиналната му тео рия за антракта като композиционен еле мент на пиесата, като неотлъчна част на действието. Тя отделя особено внимание на книгата на Кръстьо Горанов „Изкуството като процес". Книгата е получила висока та оценка на бележития съветски философ В. Асмус, който я признава за ценен принос в марксистката естетика. По-нататьк Е. Боровиецка разглежда накратко творчеството на Валентин Ангелов - един от първите наши учени, занимаващи се с проблема за въз приемането на изкуството. Споменава и гру пата теоретици на литературата, чиито интереси са свързани с въпроси на естетиката - Васил Колевски, Георги Димов, Цветан Стоянов и Искра Панова. Авторката набелязва и общите проблеми, занимаващи съвременната ни естетика. Тя обръща внимание на сравнително малкото исторически разработки. Една от най-сериозните книги в тази област според Боровиецка еантологията „За красотата и изкуството и двата сборника със статии за естетиче ските възгледи на Ленин. Оценки на съвременните немарксистки теории нашите учени обик новено правят полемично и накратко, при обосноваването на собствените си идеи. При ятно изключение е „Критика на съвременните буржоазно-естетически концепции за природата на изкуството“ на Александър Ли лов, която през 1976 г. е излязла на полски. Проблемът за същността на изкуството е според авторката основен за българската естетика. Тя скицира отношението на бъл гарските учени към спора „Що е изкуство - дали просто отражение и познание на дей ствителността или творчески модел със са мостоятелна ценност, притежаващ характе ристиката условност". По въпроса за есте тическата ценност Ева Боровиецка се спира на дискусията между „природниците“ и „об ществениците“, като отбелязва особеното място на И. Паси -привърженик на кон цепцията за обективно-субективната природа на ценностите.