Български писатели на страниците на в. Заря (1935 - 1944)

Основан през 1914 г. от Трифон Икономов, сменявал в течение на годините на няколко пъти своите стопани, столичният всекидневник „Заря" до края на съществуването си продължа ва да излиза като частно издание. През 1933 г. за главен редактор на вестника е назначен Кръстьо Станчев. От тази година в. „Заря" започва да променя своето идейно съдържание и да придобива все по-лява ориентация. Още по време на Лайпцигския процес, а по-късно и на Испанската гражданска война вестникът започва да се отличава за разлика от останалия буржоазен печат с обективната си информация за тези събития. Започва да отделя все по-голямо вни мание върху живота и развитието на съветската страна, което особено се засилва след установяването на редовни дипломатически отношения между България и СССР. През 1935 г. от трибуната на VII конгрес на Коминтерна Георги Димитров изтъква необходимостта от нова ориентация на антифашистката борба - обединяване на всички прогре сивни сили срещу надигащата се хитлерофашистка опасност и опасността от нова световна война. На такава основа преустройва своята работа и Българската комунистическа партия. Така от есента на 1935 г. до народната победа на Девети септември в. „Заря" под въздействието на Димитровските идеи, под ръководството и активното съдействие на партията въпреки някои наложили се от фашисткия режим и полицейската цензура отклонения се превръща, както се изразява др. Цола Драгойчева, във вестник, който успя да спечели популярност сред комунистите, народните низини и цялата интелигенция" (Повеля на дълга. Ч. III. Победата, с. 144). Освен по своята, общо взето, правилна външнополитическа ориентация в. „Заря" се характеризира през този период и с въвеждането на т. нар.,страници", една от които - културната" (точно заглавие „Литература - театър - изкуство") заема най-голямо място сред тях, Тази именно „страница" на в. „Заря", в която участвуват голям брой български прогресивни писатели и журналисти-комунисти, антифашисти и честни безпартийни, е обект на нашето изследване и изложение. Трябва да изтъкнем още едно обстоятелство, което способствува за привличането на тези творчески кадри към народнофронтовската, а по-късно и на отечестве нофронтовската „културна страница" на в. „Заря". Както е известно, през 1936 г. монархо фашистката цензура спира 17 прогресивни издания, между които „Ведрина“, „Жар“, „Сигнал", „Мисъл“, „Научна мисъл“, „Нов свят“, „Горчив смях", „Трезвост и култура" и др. Техните сътрудници заедно с някои нови имена са привлечени като сътрудници на „културната страница" на в. „Заря“. Тук те продължават при новата обстановка да устояват своите идейно-творче ски позиции и изяви като писатели и културни работници. По указание на ЦК на БКМ и РМС към в. „Заря" се насочват и други дейци. Така при активното съдействие на главния редактор Кръстьо Станчев и неговите най-близки сътрудници в редакционната работа - комунисти и антифашисти, освен културната" се появяват още „Младежката“, „читалищната“, „кооперативната“, „въздържателната“, „есперантската“, „страница на жената" и други страници. По такъв начин в. „Заря" се превръща в легална трибуна на антифашистката борба, която се води върху широка демократична основа в съответствие с димитровския курс на партията.