По страниците на литературни списания от Полша, Югославия, Франция, САЩ, ГФР

Кн. 4 на „Паметник литерацки", най-обе мистото (всяка книжка брои около 500 с.) литературоведско списание в Полша, съдържа наред с изследванията върху поетиката на Галчински, промените в съвременната полска перцепция на литературата, извънлитературната ситуация в текста на една драма, литературните групи на младите полски писатели (от 1960-1970) и др. и извънредно интересната за нас студия на Марян Плахецки „Пшибош за поезията - механиката на промените в една критическа система". В студията се разглежда критическата система на изтъкнатия полски поет Юлян Пшибош (починал преди няколко години) инейната еволюция. Пшибош беше един от най-бележитите представители на полската авангардна поезия. В първата, предвоенна още фаза Пшибош рязко противопоставя на „непосредствения израз на чувствата“ в творчеството чувството ,,като продукт на поетическия занаят". Стре межът към непосредствения израз" е за него извор на множество композиционни недьзи, многословието, което намалява напрежението на поетическия изказ, непосредственото наименуване на чувствата, разказвачеството, механическото прилагане на стихотворните форми. На подобна „плуваща" форма, туктаме закърпена с метафори, Пшибош противопоставя форма уравновесена и целе насочена“, резултат на пестеливост при упо- требата на думите. Поезията трябва да бъде „преобразувана реч", трябва да организира" езика. При такова схващане, подчертава Плахецки, светът на литературата се пре връща в република на творците, в която е твърде трудно настаняването на консуматорите на литературата. Изглежда, че въпросът за читателя ебил въобще невралгична точка на програмата не само на Пшибош, но и на целия тогавашен полски Авангард. Четенето се превръщало за читателя в отгатване на гатанки, тъй като авангардистите искали тяхната лирика да бъде истинско училище за съавторство на читателя", но читателят невинаги еразбирал трудните уроци". През 1926 г. Пшибош заявява, че в наше време естествеността е вече възможна само като музей на природата". В резерватите човекът 118 по изкуствен начин отглежда и закриля дивото". Пшибош ликвидира" природата като нещо външно по отношение на човешкия свят. Заобиколени сме - пише той - на всяко място и във всеки миг от гъстата гора на нещата, засети от ръката на цивили зацията. Вплетени в собствените си дела, така се съединихме с тях, както сме свързани със собствените си ръце". Пшибош изключва и вътрешната естественост на човека. Единственият човешки свят е за него културата. Природата е само инертна сила, безсмислено хаотична и затова опасна и враждебна към културата. Творческият процес трябва да бъде напълно рационализиран, така че нито за миг да не допуска стихията на емоциите. Романтичното съзерцаване на природата се счита за отрицателно явление, както и експериментализмът, който смята отсъствието на строго отмерена форма за израз на ду ховна мощ. „Някога - пише Пшибош - стихотворенията са били в най-добрия случай верига от картини, днес са техен синтез; в този синтез езиковата материя експлодира като във верижна реакция едновременно с много образи, които се сплитат, свързват и разплитат... Поезията е единство на виждането, съсредоточено в максимално количество представени намеци и минимално количество думи, а не мелодекламация и приспивна песен. Особено остро поетът напада повторенията. Стихотворението трябва да бъде , еднократно цяло. Върху идеята за дисциплината се спира цялата тогавашна авангардистка критика, като концепция за човека „възмъжал, скъсал с детството и скритата си женственост“. Идеята за дисциплината се отнася изключително до работата върху текста като напълно отделен от твореца. Но към края на предвоенния период Пшибош поставя вече в центъра на вниманието си вместо работата върху текста вътрешното състояние на творящия поет. Той се интересува сега не от отношенията между текста и емоционалността, а от отношението между два модела авторска чувствителност: непосредствено-спонтанната и опосредствуваната, кондензираната и подредената". Стихотворението вече престава да бъде подреждане на безличен език.