Публикувана на
Free access
Резюме
„Неговият живот е толкова богат с необикновени нещастия и чудодейни радости - пише Анри Тройа, щото човек изпитва желание не да го романизира, а да го потуши. Тоя гениален писател е устроил сякаш своя живот по образеца на романите си, превърнал е съществуванието си в най-увлекателния си роман. Истината тук изглежда по-неправдоподобна от най-неправдоподобната легенда. "1 Сякаш две непримирими противоборствуващи сили са сътворявали личния роман и тревожния дух на писателя. Външните контрасти в биографията му са подходящ фон на неговата вътрешна раздвоеност, която ще го разпъва до последния му дъх и ще създаде най-драматичните и сложни образи в световната литература. Малко писатели са започвали с такъв зашеметяващ успех. Но стремглавите полети неочаквано се редуват с катастрофални провали. Белински екзалтирано поздравлява автора на „Бедни хора“, горещо се привързва към него. „Да разомива и дълбоко да потърсва душата на читателя в едно и също време, да го застави да се усмихва през сълзи - какво умение, какъв талант!"2 Некра сов обявява начеващия писател за нов Гогол. Доскоро неизвестният, свит младеж става желан гост на най-блестящите светски салони. „Откровено ще ти кажа, че аз сега съм почти упоен от своята собствена слава", пише Достоевски на брат си Михаил. Но скоро това толкова приповдигнато авторско самочувствие ще бъде жестоко сразено. Белински и читателите са разочаровани от следващите творби, които далеч нямат успеха на „Бедни хора“. „Но ето какво е гадно и мъ чително: своите, нашите, Белински и всички са недоволни от мене за Голядкин... Всички, всички, според общото мнение, т.е. нашите и цялата публика намериха, че дотолкова Голядкин е скучен и вял, дотолкова е разтегнат, че не е възможно да се чете" - се оплаква огорченият автор на брат си Михаил. Мисълта, че аз измамих очакванията и изпортих работата, която можеше да бъде велико дело, ме убиваше. Фактически Белински възторжено се отзовава за „Двойник“, вижда в повестта бездна от ум и истина, художествено майсторство - също; но заедно с това - основателно отбелязва критикът - личи страшно неумение да владее и да се разпорежда икономически с излишъка от собствени сили".


„Записки от мъртвия дом” в творчеството на Достоевски

  • Издател
    Печатница на Издателството на Българската академия на науките
    Обхват на страниците:
    58
    -
    78
    Брой страници
    21
    Език
    Български
    Брой преглеждания:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Резюме
    „Неговият живот е толкова богат с необикновени нещастия и чудодейни радости - пише Анри Тройа, щото човек изпитва желание не да го романизира, а да го потуши. Тоя гениален писател е устроил сякаш своя живот по образеца на романите си, превърнал е съществуванието си в най-увлекателния си роман. Истината тук изглежда по-неправдоподобна от най-неправдоподобната легенда. "1 Сякаш две непримирими противоборствуващи сили са сътворявали личния роман и тревожния дух на писателя. Външните контрасти в биографията му са подходящ фон на неговата вътрешна раздвоеност, която ще го разпъва до последния му дъх и ще създаде най-драматичните и сложни образи в световната литература. Малко писатели са започвали с такъв зашеметяващ успех. Но стремглавите полети неочаквано се редуват с катастрофални провали. Белински екзалтирано поздравлява автора на „Бедни хора“, горещо се привързва към него. „Да разомива и дълбоко да потърсва душата на читателя в едно и също време, да го застави да се усмихва през сълзи - какво умение, какъв талант!"2 Некра сов обявява начеващия писател за нов Гогол. Доскоро неизвестният, свит младеж става желан гост на най-блестящите светски салони. „Откровено ще ти кажа, че аз сега съм почти упоен от своята собствена слава", пише Достоевски на брат си Михаил. Но скоро това толкова приповдигнато авторско самочувствие ще бъде жестоко сразено. Белински и читателите са разочаровани от следващите творби, които далеч нямат успеха на „Бедни хора“. „Но ето какво е гадно и мъ чително: своите, нашите, Белински и всички са недоволни от мене за Голядкин... Всички, всички, според общото мнение, т.е. нашите и цялата публика намериха, че дотолкова Голядкин е скучен и вял, дотолкова е разтегнат, че не е възможно да се чете" - се оплаква огорченият автор на брат си Михаил. Мисълта, че аз измамих очакванията и изпортих работата, която можеше да бъде велико дело, ме убиваше. Фактически Белински възторжено се отзовава за „Двойник“, вижда в повестта бездна от ум и истина, художествено майсторство - също; но заедно с това - основателно отбелязва критикът - личи страшно неумение да владее и да се разпорежда икономически с излишъка от собствени сили".