Текстология и литературна история

Не е необходимо да се доказва връзката между текстология и литературна исто рия. Въпросът е само в какви рамки се разбира и ограничава. Цели дялове от историята на литературата не могат да минат без помощта на текстологията Такъв е случаят със старобългарската литература, стигнала до нас само в р кописи, и то в огромното си множество по-късни преписи, в потока на времето претърпели промени, преправки, сериозни накърнения на първоначалния текст и т.н. При това голяма част от тези ръкописи са анонимни, без посочване на место произход и време. Към това трябва да се прибавят многобройните случаи на смесвания на писателски имена и погрешни приписвания на авторство. Съвър шено очевидно е, че в работата на един историк на старата българска литература текстологическото изследване заема голямо място, то е съществена част от ли тературно-историческото изследване. Преди то да бъде извършено, не може да се предприеме никакво осветляване на епоха и литературен процес, на писателска личност и литературна творба, на идейна насоченост и поетика. Има такива периоди в развитието на литературната историография, когато главните усилия на учените падат върху текстологическите изследвания. (В случая към текстологията трябва да прибавим и палеографията.) Текстологическите изследвания са свързани с упорит труд и с всеотдайност. Те изваждат от мрака цели периоди от историята на средновековната култура, борят се срещу смъртта и забравата възкръсяват писатели и творби. За съжаление този изнурителен труд невинаги намира нашето признание. С лека ръка ние сме готови да наречем тези учени педанти“ и „книжни червеи", да ги оскърбим с пренебрежителни архиварски епитети. А без тяхната работа никакви сериозни научни обобщения не би могли да бъдат осъществени. Безспорните успехи на историографията на старите славянски литератури в наше време станаха възможни само защото няколко предходни поколения текстолози и палеографи се бяха трудили и правили сво те всекидневни открития. Когато се касае за новата литература, обикновено отношенията между ле тературна история и текстология се свеждат до чисто практически задачи. TON се вижда добре от честото определение на текстологията като „приложна ф лология“, като техника за издаване на текстове", като дисциплина, родена практиката - изучаване на ръкописите на писателите във връзка с издаване техните съчинения.