Текстология

Не е необходимо да се доказва връзката между текстология и литературна исто рия. Въпросът е само в какви рамки се разбира и ограничава. Цели дялове от историята на литературата не могат да минат без помощта на текстологията Такъв е случаят със старобългарската литература, стигнала до нас само в р кописи, и то в огромното си множество по-късни преписи, в потока на времето претърпели промени, преправки, сериозни накърнения на първоначалния текст и т.н. При това голяма част от тези ръкописи са анонимни, без посочване на место произход и време. Към това трябва да се прибавят многобройните случаи на смесвания на писателски имена и погрешни приписвания на авторство. Съвър шено очевидно е, че в работата на един историк на старата българска литература текстологическото изследване заема голямо място, то е съществена част от ли тературно-историческото изследване. Преди то да бъде извършено, не може да се предприеме никакво осветляване на епоха и литературен процес, на писателска личност и литературна творба, на идейна насоченост и поетика. Има такива периоди в развитието на литературната историография, когато главните усилия на учените падат върху текстологическите изследвания. (В случая към текстологията трябва да прибавим и палеографията.) Текстологическите изследвания са свързани с упорит труд и с всеотдайност. Те изваждат от мрака цели периоди от историята на средновековната култура, борят се срещу смъртта и забравата възкръсяват писатели и творби. За съжаление този изнурителен труд невинаги намира нашето признание. С лека ръка ние сме готови да наречем тези учени педанти“ и „книжни червеи", да ги оскърбим с пренебрежителни архиварски епитети. А без тяхната работа никакви сериозни научни обобщения не би могли да бъдат осъществени. Безспорните успехи на историографията на старите славянски литератури в наше време станаха възможни само защото няколко предходни поколения текстолози и палеографи се бяха трудили и правили сво те всекидневни открития. Когато се касае за новата литература, обикновено отношенията между ле тературна история и текстология се свеждат до чисто практически задачи. TON се вижда добре от честото определение на текстологията като „приложна ф лология“, като техника за издаване на текстове", като дисциплина, родена практиката - изучаване на ръкописите на писателите във връзка с издаване техните съчинения.

The present study deals with the meaning of the term "paraliterature". It is acknowledged as a common designation of various literary genres that paradoxically could be observed from "within and without" the mainstream literary standards. Moreover, paraliterature ranges over "the category of written works, as a whole, relegated to the margins of recognized literature and often dismissed as subliterary despite evident resemblances to the respectable literature of the official canon". The authors undertake the interpretation of two unidentified hand-written collections from the Bulgarian "Belle Epoque": "Album of various songs to remember" (1896-1901) (created, written and copied by the classmates and friends of Lubomir Targovski - Boyan Penev is also among them) and "Album" by Nikola Sapundjiev (1909-1911) (in the city of Razgrad and in the village of Slavyanovo). Generally, these albums are essential for the self-identification of certain social groups - the military, prisoners, girls, bohemians. Both collections are included the concept "album poetry" . The values in these works are concerned with "the multiculturalism" of Razgrad`s high school. The biographies of their respective owners are also of interest. As a literature of personal documents the works in these collections belong to different genres: songbook, scrapbook, hand-written book in the complicated relations between "high" and "low" cultural strata. The goal, which this study pursues, is to ask some questions, such as where, when, how and into what axiologic perspective these albums and other para-literary forms may find their place in academic periodisations and the history of Bulgarian literature.