Социология

Задачата на настоящото изследване еда покаже: първо, с какво социологията може да бъде полезна на литературната история, теория и критика; второ, необходимостта от изследване на литературата като един от източниците за развитие на социологията. Проблемът за връзката между общество и литература е твърде стар. В него има даже нещо банално. Сега не е голямо откритие да се каже, че обществото определя съдържанието и формата на литературата или че литературата оказва въздействие върху обществения живот. Това са истини с вековна давност. Социологията на литературата винаги ебила свързана с общата социологична теория. Следователно развитието на социологичното мислене води до усъ вършенствуване и на социологията на литературата. Твърде трудно е да се изгради социология на литературата, като се приложат най-новите постижения в общата социология. Общата социология работи с богат репертоар от понятия: социална система, социален статус, социална роля, социална група, социална кохезия, социална комуникация, социална дезорганиза ция, социален контрол и пр. Необходимо е тези понятия да се пренесат от общата социология в специалната социология на литературата. Съществува несъответствие между световното равнище на общата социология и световното равнище на социологията на литературата. Последната е на пониско равнище, защото борави с ограничено число социологически категории. Причината е в липсата на равновесие между социологическа и литературна квалификация. Тези, които са специалисти в общата социология, обикновено не познават достатъчно литературата, а тези, които се занимават с литература, не специалисти в областта на общата социология. Очевидно граничните дисцип лини изискват двойна специализация. ca Писателят, литературният критик, литературният историк имат допир с чисто социални въпроси. Равнището на литературната критика, литературната история и пр. би се повишило, ако социалните проблеми се интерпретират с помощта на съответните социологически категории. Това е въпрос на точност и дълбочина. Прецизното характеризиране на състоянието на един болен изисква употреба на медицинска терминология. Също така прецизното разглеждане на дадено обществено явление, факт, случай изисква употребата на социологически термини, т. е. познаване на социологията. Литературата е грамаден и неизползуван резервоар за социологични обобщения. Обаче по принцип социолозите се въздържат да правят констатации въз 15 основа на литературни източници. Причината е, че социологът иска направо да изучава действителността. Той няма вяра в писателя и поета, който притежава фантазия и субективност.

Надали някой може да изчисли колко мастило е изписано, за да се изяснят причините на една страст (може би порок) - страстта на публиката да чете гледа криминални истории. Затрудненията идват от две посоки - всеобщ ността на интереса и неговото постоянство. Детективски романи се четат от всички: от юноши и възрастни, от тези, които едва сричат буквите, и от домакини, но също от професори, политици, технократи. ... Те са един естествен еле мент на свободното време, на отдиха. Развличат, носят умерено, стимулиращо нервите напрежение, разтоварват от умората, от ежедневните грижи. Детективският жанр, както и интересът към него, е надживял далеч своето собствено време - края на XIX и началото на ХХ в. Основоположник на жанра е Едгар Алън По „Двойното убийство на улица Морг" - 1842 г., „Тайната на Мари Роже" - 1842 г. и „Откраднатото писмо" - 1844 г. Конан Дойл написа „Етюд в червено" през 1887 г. Двадесет години по-рано се появиха книгите на французина Емил Габорио. След това станаха известни имената на Честертън, Агата Кристи, Едгар Уолес, Жорж Сименон, както и на по-малко популярните у нас Дороти Сеърз, Елери Куин, Ърл Стенли Гарднър, Джон Диксън Кар, Рекс Стаут... Толкова много промени станаха в света, в това число и в света на изкуството, а старите детективски истории, ако пренебрегнем някои несъществени укра шения и усложнения на стила, продължават да се разказват по добре познатия ни стар начин. Старите книжки продължават да се появяват във все по-нови и нови издания, във все по-големи и големи тиражи. Тяхното основно действуващо лице, гениалният детектив любител си е спечелил популярност, която почти го извежда вън от сферите на измислицата (въображението). Малко е да се каже, че имената на Шерлок Холмс или Поаро са станали нарицателни. Към гениалния детектив (независимо от името) се отнасят като към реална личност, съществувала или продължаваща да съще ствува, вън от принудите на ежедневието, неподчинена на простите биологични закони. Куриозите и недоразуменията около двусмислеността на неговия статут (измислен - реален) се трупат. Известно е, че в холандското градче Делфсейл тържествено беше открита статуя на Мегре. Знае се също, че от самото начало популярността на Шерлок Холмс енадминала тази на неговия създател и Конан Дойл е трябвало да отговаря на многобройни писма и молби, адресирани до неговия герой. Но още по-странни са фактите, които изнесе наскоро американското списание „Сетърди ревю" - тези писма продължават да пристигат и до днес на адреса, на който според разказите на Конан Дойл е живял прочутият детектив.

Без съмнение от всички области на литературната социология най-богата с научните си изследвания, най-продуктивна в постигнатите резултати, найпозната извън тесните рамки на специалността е социологията на романа. Този безспорен факт не бива да ни изненадва. Той се обяснява със следните обстоятелства: преди всичко естеството на романа предполага една художествена правдоподобност на социалното битие; второ, романът притежава извънредно голяма популярност (това е водещ жанр, любим на всички категории читатели, той единствен е в състояние да съперничи на киното и телевизията); на трето място той е онзи литературен жанр, който най-силно се влияе от икономиката, от обменните структури и средствата на стоковото производство. Несъмнено, предложеното от нас обяснение трябва да бъде изяснено и доне пълнено. Защото е възможно някои недостатъчно подготвени читатели да доловят веднага връзката между предложената нова позиция и социологичес кото изучаване на литературата; други, опитни вече в тази област, биха могли да интерпретират социологията на литературата извън начина, предизвикан от спецификата на предмета, тъй като тя като всяка хетерогенна и „модна" област е атакувана" от твърде противоречиви перспективи и с твърде разнообразни и разнородни средства. Следователно трябва да изясня концепцията си за социологическата активност на романа, анализирайки подробно последиците от тази активност. Впрочем това ще ми даде възможност да преодолея предварителната фаза на „опипване“ и „captatio benevolente", навлизайки директно същността на нещата, да очертая точно, в стегната и ясна форма главните направления на съвременната социология на романа... без претенцията, че ще кажа всичко по този въпрос (дори не и половината от това, което може да се ка- же!). Такъв е и обектът на настоящото изследване.

The present study deals with the meaning of the term "paraliterature". It is acknowledged as a common designation of various literary genres that paradoxically could be observed from "within and without" the mainstream literary standards. Moreover, paraliterature ranges over "the category of written works, as a whole, relegated to the margins of recognized literature and often dismissed as subliterary despite evident resemblances to the respectable literature of the official canon". The authors undertake the interpretation of two unidentified hand-written collections from the Bulgarian "Belle Epoque": "Album of various songs to remember" (1896-1901) (created, written and copied by the classmates and friends of Lubomir Targovski - Boyan Penev is also among them) and "Album" by Nikola Sapundjiev (1909-1911) (in the city of Razgrad and in the village of Slavyanovo). Generally, these albums are essential for the self-identification of certain social groups - the military, prisoners, girls, bohemians. Both collections are included the concept "album poetry" . The values in these works are concerned with "the multiculturalism" of Razgrad`s high school. The biographies of their respective owners are also of interest. As a literature of personal documents the works in these collections belong to different genres: songbook, scrapbook, hand-written book in the complicated relations between "high" and "low" cultural strata. The goal, which this study pursues, is to ask some questions, such as where, when, how and into what axiologic perspective these albums and other para-literary forms may find their place in academic periodisations and the history of Bulgarian literature.