перспективи

Човечеството C се намира пред нови велики перспективи, осветлени решенията на ХХII конгрес на Комунистическата партия на Съветския съюз. Конгресът продемонстрира живото превъплътяване в ръководни идеи на творческата мисъл на марксизма-ленинизма. От приемата от него програма за икономическо строителство, за развитие на социалните отноше ния и културата чувствуваме как днешното социалистическо общество крачка по крачка се приближава към комунизма. С решенията си конгресът издигна на голяма висота именно оная дейна работа на мисълта, която превръща теорията в практика, а практиката - в теория. С програ мата за строителството на дългомечтаното и изстраданото от човечеството комунистическо общество се свързват в единно цяло грандиозното пред виждане с творческото всекидневно дело, с необходимата в момента органи заторска работа. Програмата разширява и обогатява конкретните ни представи за облика на бъдещото общество. Тя сочи огромния прогрес, който ще се извърши в областта на икономиката и обществените отношения. В нея е продължена научната разработка на въпросите за социалистическата демокрация, за ролята и значението на марксистко-ленинската идеология, за политическото, моралното, естетическото превъзпитание на хората. Едно от важните дела на конгреса са практическите мерки за окон чателното разчистване на вредните последици от култа към личността на Сталин. Не е възможно да се върви напред, към нови завоевания, без премах ване на всичко онова, което бе наслоено по времето на култа към личността на Сталин и което пречеше за създаване на нормални условия за творческата дейност на масите и индивида, за разгръщане силите и възможностите на колектива в строителството на комунистическото общество.

В дейността на партията конгресите са били винаги най-важен форум за равносметка, за проверка на извършеното и за начертаване на генералните линии на бъдещото развитие. Колко повече се отнася това за предстоящия VIII конгрес на БКП! Той е призван да сумира крупните резултати от един период на плодоносни дела и да приеме план за комунистическо настъпление през следващите двадесет години. Нашият народ вече разгърна инициативата си в предконгресно обсъж дане на проектодирективите. Той прие като своя главна цел голямата икономическа задача, поставена от партията: да се завърши изграждането на социализма и постепенно да се премине към разгърнато строителство на ма териално-техническата база на комунизма. Грандиозната по своите мащаби програма предвижда да се ускоряват темповете на стопанско преустройство. През 1980 г. България трябва да бъде страна с увеличено седем пъти промишлено производство и с почти утроена селскостопанска продукция в сравне ние с 1960 година. Това означава да се разкрият напълно и да се използуват цялостно природните и материални ресурси в нашата родина, да се догонват сще по-бързи темпове на електрификация, във всички стопански сектори да излезе на преден план борбата за технически прогрес.

Както казват русите, нечего греха таить - Димитрий Феодорович Марков доскоро, а и все още ни е познат предимно като голям познавач и приятел нашата литература, като неин историк, като виден славист, енергичен организатор на съветската наука и нашите съвместни проучвания. Той и В. И. Злиднев след смъртта на патриарха на съветската българистика акад. Державин поеха нейното кормило, вложиха много сили за внедряването на огромния опит, идеи, понятия, теории, изработени от съветската литературоведческа школа в интерпре тацията на някогашните и днешните явления в българската литература, в разглеждането на нейната еволюция и историческа съдба. Така или иначе, независимо че е възможно да бъдат оспорени едни или други положения в техните работи, днес ние не можем да си представим не само облика на чуждестранната българистика и славистика без техните трудове и приноси. Ние не можем да представим съвременното българознание, нашето литературознание без онази негова част, която съставиха трудовете на Димитрий Марков и Виталий злиднев върху историята на българската литература, по българо-руските литературни културни връзки, по тенденциите в българската поезия в началото на века, проблемите на ранната социалистическа литература у нас и въпросите на зараждането, еволюцията на социалистическия реализъм в българската литература, традициите на нашата революционна лирика и проза в техните исторически контакти със съветската литература, за общите и специфичните закономерности на литературното развитие, открити в съпоставително изучаване. си И за по Някак незабелязано за нас Д. Ф. Марков включи в своите творчески научни интереси много широк исторически материал от южнославянските и западнославянските литератури, от съветската и руската литература; неговите проучвания придобиха нови мащаби, от което нашата литература печели. Защото в тези изследвания българският литературен опит естествено, органично се включва в мащабни съпоставки, често дори става основа на обобщения, валидни не само за него, но и за общославянския и общоевропейския литературен процес, подсказва идеи, които резюмират наднационален, общосоциалистически или общочовешки литературен опит.

Без съмнение от всички области на литературната социология най-богата с научните си изследвания, най-продуктивна в постигнатите резултати, найпозната извън тесните рамки на специалността е социологията на романа. Този безспорен факт не бива да ни изненадва. Той се обяснява със следните обстоятелства: преди всичко естеството на романа предполага една художествена правдоподобност на социалното битие; второ, романът притежава извънредно голяма популярност (това е водещ жанр, любим на всички категории читатели, той единствен е в състояние да съперничи на киното и телевизията); на трето място той е онзи литературен жанр, който най-силно се влияе от икономиката, от обменните структури и средствата на стоковото производство. Несъмнено, предложеното от нас обяснение трябва да бъде изяснено и доне пълнено. Защото е възможно някои недостатъчно подготвени читатели да доловят веднага връзката между предложената нова позиция и социологичес кото изучаване на литературата; други, опитни вече в тази област, биха могли да интерпретират социологията на литературата извън начина, предизвикан от спецификата на предмета, тъй като тя като всяка хетерогенна и „модна" област е атакувана" от твърде противоречиви перспективи и с твърде разнообразни и разнородни средства. Следователно трябва да изясня концепцията си за социологическата активност на романа, анализирайки подробно последиците от тази активност. Впрочем това ще ми даде възможност да преодолея предварителната фаза на „опипване“ и „captatio benevolente", навлизайки директно същността на нещата, да очертая точно, в стегната и ясна форма главните направления на съвременната социология на романа... без претенцията, че ще кажа всичко по този въпрос (дори не и половината от това, което може да се ка- же!). Такъв е и обектът на настоящото изследване.