На втори конгрес на съюза на българските писатели

Заявлението на представителите на комунистическите и работническите партии и Обръщението към народите от целия свят, обсъдени приети на Ноемврийското съвещание в Москва и публикувани в печата на всички страни, са два исторически документа, които развълнуваха честните и миролюбиви хора от петте континента на земното кълбо. Със своя анализ на историческия момент, в който живеем, те осветляват пътя на човечеството от нашата епоха и посочват най-важните проблеми, поставени за разрешение пред него, като представят и развърната програма за изпълнение на най-човечния дълг: премахване опасността от нова, страшна война. Като авангард в развитието на човечеството, комунистите от цял свят най-добре могат да вникнат в този образец на творческия маркси зъм-ленинизъм. Мъдростта на документите обогатява разбирането им за съвременната действителност; поставените задачи им са близки, в тях ното изпълнение те виждат смисъла на живота си. Яснотата на положе нието за комунистите е била винаги първостепенен съюзник, а решителността на действието се измерва с големината на поставената задача. Заявлението говори определено за историческа мисия на комунистите: „Комунистите виждат своята историческа мисия не само в това да премахнат експлоатацията и мизерията в световен мащаб и завинаги да изключат от живота на човешкото общество възможността за всякаква война, но още в съвременната епоха да избавят човечеството от кошмара на нова световна война. Комунистическите партии на всички страни ще посветят на осъществяването на тази велика историческа мисия всичките си сили и енергия. "

Октомври 1917 година! Залповете на „Аврора" възвестиха идването на един нов свят. Помешчическа Русия, Русия на материалната нищета, на реакцията и страданията бе завинаги погребана, за да се роди първата социалистическа държава. Страната на съветите, която първа дръзна да отхвърли вълчите закони на буржоазното общество, стана опора надежда на цялото отрудено човечество. Вече десетилетия наред към столицата на могъщия Съюз на съветските социалистически републики, към Москва, са отправени погледите на всички люде, които жадуват за правда, за мир, за щастие. На първата съветска държава, която се нагърби историческата задача - да осъществи на дело великите идеи на марксизма-ленинизма, бе съдено да премине през много изпитания, за да начертае пътищата, които извеждат към един свят без грабители и угнетители, свят на социалната правда, на човешкото щастие, на духовната C красота. И Октомври 1961 година! Светът с особен интерес следеше онова, което се извършваше в белокаменна Москва". Тук се бяха събрали изпитаните и възторжени воини на партията на безсмъртния Ленин, умът съвестта на героичните съветски народи, за да подложат на преценка изминатия път и, като се поучат от миналото, да начертаят задачите на настоящето и бъдещето. На своя XXII конгрес те трябваше да изпълнят историческа мисия - да обсъдят и утвърдят величествената програма за построяване на комунистическото общество - обществото, за което са мечтали най-светлите умове на човечеството. Трудно ена човек да прецени цялата историческа значимост на всичко онова, което бе извършено в тези октомврийски дни за трасиране пътя към бъдещето, за тържеството на хуманизма и интернационализма, на материалното благоденствие и нравствената красота. Започна нов етап не само в развитието на съветските народи, но и на цялото комунистическо движение, в живота на цялото трудово човечество. В бележитите доклади на Н. С. Хрушчов, в мъдрите иоткровени изказвания на делегатите се разкриха огромните успехи, завоювани от ХХ конгрес насам, когато бе осъден култът към личността, бяха възстановени ленинските норми партийния живот. С рядка принципиалност, с научна углъбеност и перспективност се анализираха въпросите на теорията и практиката на партията, разглеждаха се проблемите на нашето време.

В дейността на партията конгресите са били винаги най-важен форум за равносметка, за проверка на извършеното и за начертаване на генералните линии на бъдещото развитие. Колко повече се отнася това за предстоящия VIII конгрес на БКП! Той е призван да сумира крупните резултати от един период на плодоносни дела и да приеме план за комунистическо настъпление през следващите двадесет години. Нашият народ вече разгърна инициативата си в предконгресно обсъж дане на проектодирективите. Той прие като своя главна цел голямата икономическа задача, поставена от партията: да се завърши изграждането на социализма и постепенно да се премине към разгърнато строителство на ма териално-техническата база на комунизма. Грандиозната по своите мащаби програма предвижда да се ускоряват темповете на стопанско преустройство. През 1980 г. България трябва да бъде страна с увеличено седем пъти промишлено производство и с почти утроена селскостопанска продукция в сравне ние с 1960 година. Това означава да се разкрият напълно и да се използуват цялостно природните и материални ресурси в нашата родина, да се догонват сще по-бързи темпове на електрификация, във всички стопански сектори да излезе на преден план борбата за технически прогрес.