Резюме
Октомври 1917 година! Залповете на „Аврора" възвестиха идването на един нов свят. Помешчическа Русия, Русия на материалната нищета, на реакцията и страданията бе завинаги погребана, за да се роди първата социалистическа държава. Страната на съветите, която първа дръзна да отхвърли вълчите закони на буржоазното общество, стана опора надежда на цялото отрудено човечество. Вече десетилетия наред към столицата на могъщия Съюз на съветските социалистически републики, към Москва, са отправени погледите на всички люде, които жадуват за правда, за мир, за щастие. На първата съветска държава, която се нагърби историческата задача - да осъществи на дело великите идеи на марксизма-ленинизма, бе съдено да премине през много изпитания, за да начертае пътищата, които извеждат към един свят без грабители и угнетители, свят на социалната правда, на човешкото щастие, на духовната C красота. И Октомври 1961 година! Светът с особен интерес следеше онова, което се извършваше в белокаменна Москва". Тук се бяха събрали изпитаните и възторжени воини на партията на безсмъртния Ленин, умът съвестта на героичните съветски народи, за да подложат на преценка изминатия път и, като се поучат от миналото, да начертаят задачите на настоящето и бъдещето. На своя XXII конгрес те трябваше да изпълнят историческа мисия - да обсъдят и утвърдят величествената програма за построяване на комунистическото общество - обществото, за което са мечтали най-светлите умове на човечеството. Трудно ена човек да прецени цялата историческа значимост на всичко онова, което бе извършено в тези октомврийски дни за трасиране пътя към бъдещето, за тържеството на хуманизма и интернационализма, на материалното благоденствие и нравствената красота. Започна нов етап не само в развитието на съветските народи, но и на цялото комунистическо движение, в живота на цялото трудово човечество. В бележитите доклади на Н. С. Хрушчов, в мъдрите иоткровени изказвания на делегатите се разкриха огромните успехи, завоювани от ХХ конгрес насам, когато бе осъден култът към личността, бяха възстановени ленинските норми партийния живот. С рядка принципиалност, с научна углъбеност и перспективност се анализираха въпросите на теорията и практиката на партията, разглеждаха се проблемите на нашето време.