щастие

Октомври 1917 година! Залповете на „Аврора" възвестиха идването на един нов свят. Помешчическа Русия, Русия на материалната нищета, на реакцията и страданията бе завинаги погребана, за да се роди първата социалистическа държава. Страната на съветите, която първа дръзна да отхвърли вълчите закони на буржоазното общество, стана опора надежда на цялото отрудено човечество. Вече десетилетия наред към столицата на могъщия Съюз на съветските социалистически републики, към Москва, са отправени погледите на всички люде, които жадуват за правда, за мир, за щастие. На първата съветска държава, която се нагърби историческата задача - да осъществи на дело великите идеи на марксизма-ленинизма, бе съдено да премине през много изпитания, за да начертае пътищата, които извеждат към един свят без грабители и угнетители, свят на социалната правда, на човешкото щастие, на духовната C красота. И Октомври 1961 година! Светът с особен интерес следеше онова, което се извършваше в белокаменна Москва". Тук се бяха събрали изпитаните и възторжени воини на партията на безсмъртния Ленин, умът съвестта на героичните съветски народи, за да подложат на преценка изминатия път и, като се поучат от миналото, да начертаят задачите на настоящето и бъдещето. На своя XXII конгрес те трябваше да изпълнят историческа мисия - да обсъдят и утвърдят величествената програма за построяване на комунистическото общество - обществото, за което са мечтали най-светлите умове на човечеството. Трудно ена човек да прецени цялата историческа значимост на всичко онова, което бе извършено в тези октомврийски дни за трасиране пътя към бъдещето, за тържеството на хуманизма и интернационализма, на материалното благоденствие и нравствената красота. Започна нов етап не само в развитието на съветските народи, но и на цялото комунистическо движение, в живота на цялото трудово човечество. В бележитите доклади на Н. С. Хрушчов, в мъдрите иоткровени изказвания на делегатите се разкриха огромните успехи, завоювани от ХХ конгрес насам, когато бе осъден култът към личността, бяха възстановени ленинските норми партийния живот. С рядка принципиалност, с научна углъбеност и перспективност се анализираха въпросите на теорията и практиката на партията, разглеждаха се проблемите на нашето време.

Има писатели, които с всеки изминат ден стават по-жизнени, все по-млади: те сякаш олицетворяват вечната младост на човечеството в безкрайните му стремежи към щастие, вечно зоват напред към нови хоризонти. Такъв вечно млад поет - воин за човешко щастие, който с пламенната си любов към хората осветлява пътя към тяхното бъдеще, е великият украински поет Тарас Шевченко, сто и петдесетгодишнината от чието рождение с особена тържественост и признателност през тази година чествува цялото трудово човечество. Прекрасното негово поетическо творчество, литнало като волна птица из глъбините на сърцето на Украйна, с неувяхваща свежест и сила днес звучи на много езици в целия свят и събужда пламенни пориви към правда и свобода у милиони хора. Името на Шевченко стои наред с имената на най-големите синове на човечеството, отдали всички богатства на своето сърце, целият пламък на своите чувства за тържеството на човека, за неговата победа над потисниците и угнетителите, за утвърждаване на любовта и братството между всички труженици.

The article deals with the intertextual relations between Pencho Slaveykov's lyrical book entitled "Dream of happiness" (1907) and two anthologies of his: "On the Isle of the Blessed" (1910) and "German Poets" (1911). The former presents imaginary poets whose poems were written by Slaveykov himself. The latter is a real anthology of German poetry from Goethe to Slaveykov's time, translated by Slaveykov himself. Some of the poets presented in the two anthologies were real lyricists. We can find significant resemblances between their poems and Slaveykov's lyrical book "Dream of happiness". The paper makes an attempt at tracing those