Австия

Цайтшрифт фюр славистик" е списание за славянски литератури и езици, издавано под редакцията на проф. д-р Х. Бийлфелд. Списанието излиза в шест книжки годишно и публикува материали върху проблемите на славянското литературознание и езикознание. През 1972 г. списанието ще навлезе в своята седемнадесета годишнина. Кн. 6/1971 предлага няколко материала, посветени на творчеството на Достоевски. Между тях личат студията на Георгий Фридлендер от Института за руска литература към Съветската академия на науките в Ленинград, озаглавена „Идеал и реалност в естетиката на Достоевски“, както и изслед ването на Юрий Ман от Института за све товна литература „Максим Горки" в Москва „Романтиката в ранното творчество на Достоевски". Интерес представлява също студията на д-р Клаус-Дитрих щедке от Хумбол довия университет в Берлин под наслов Дяволско време и златен век - изображение и притча в романа на Достоевски „Бесове" (K. Städtke,,, Teuflische Zeit und Goldenes Zeitalter - Abbild und Gleichnis in Dostoevskijs „Dämonen"), която ще разгле даме по-обстойно. В романа на Достоевски „Бесове", според автора един от най-бойките и същевременно най-спорни романи в световната литература, са концентрирани индивидуалните и обществените конфликти на една епоха. Трагичните събития в едно московско предградие през есента на 1869 г., а именно убийството на студента И. Иванов, член на тайната организация „Народна разправа", от ръководителя на организацията С. Нечаев и негови помощници, дават подтик на писателя да създаде една своеобразна хроника, която същевременно придобива смисъла и на притча за мястото на човека между доброто и злото, между бога и сатаната. В тези рамки Достоевски влага своите социал-психологиче ски и философски схващания за вътрешната раздвоеност на човешката личност, на човешкото съществувание като резултат на неговата неотменна обвързаност с опре 114 делени, исторически създадени обществени структури и на идеалната представа за сми съла на живота. В романа „Бесове" се съкра щават радикално измеренията на пространството и времето. Дистанцията между изображението на епохата и притчата обуславя наличието на една многозначност, която според автора прави проблематична всяка претенция на критиката за тоталност на интерпретацията. На тази майсторска творба на Достоевски е присъща тектониката на античната драма. Твърде ограниченото по отношение на времето и пространството дей ствие протича с прецизността на механизма на адска машина. Както в античната траге дия, така и тук в края на романа се достига до възстановяването на първоначалното равнсвесие. Тук обаче липсва онова „очистително" въздействие, катарзисът, на който Аристотел е гледал като на съществен елемент на жанра. В романа „Бесове" сякаш се е разпаднал онзи космос, онзи световен порядък у древните, който винаги е встъпвал отново в правата си, след като съдбата е нанесла своя унищожителен удар върху предизвик ващия я индивид. Кризата на индивидуалното съзнание произтича в романа на Достоевски от кризата на обществения строй. В структурата на „Бесове" освен елементи на класическата трагедия могат да се от крият според автора и черти от класическия европейски роман. Допирни точки могат да се търсят с „Жил Блаз" на Лесаж, както и с английския сатиричен роман на XVIII в. С тези две позовавания - на античната трагедия и на сатиричния приключенчески роман - се насочва вниманието, смята авторът, само към две главни стилови плоскости, които се обединяват в романа в една своеобразна синтеза.