По страниците на литературни списания от Франция и Италия

Периодичното издание „Магазин литерер" (Париж) е посветило „фронтона" в своя септемврийски брой на френската поезия от последното десетилетие (1968-1978). Във встъпителните думи на този фронтон се казва: Да се говори за поезия е естествено за хората, тъй като най-старите текстове, които познаваме, са поеми и няма поколение без поети, добри или лоши. Поезията, дори херметич ната, е обратното на един елитарен литературен жанр: тя е народен жанр. Броят на тези, които пишат поезия, е значителен. Човек би могъл да се попита кой от нас не е писал или мечтал да пише поезия. Преди няколко години ние посветихме едно от „досиетата" на „Магазин литерер" на съвременната Френска поезия. По-късно се появиха други поети, написаха се други поезии... Какви са големите насоки или течения на днешната поезия. Какво представлява поезията след май 1968? Под наслов „Връщане към поезията“ Мишел Сикар публикува доста обширен разго вор с Мишел Бютор, един от личните представители на авангарда в съвременната френска литературна мисъл, поет, романист, критик. На въпроса, „Идеята, която имаме за днешната поезия, променена ли е от десет години насам?", Мишел Бютор отговаря: „Шар, Мише и Понж са трите големи стари имена, активни още, на съвременната френска поезия. Те са оказали значително влияние върху всич ко, дошло впоследствие. Когато се говори за поетически жанр, аз виждам, че той си остава у Шар съшият, какъвто можеше да бъде дефиниран в периода между двете войни, такъв, какъвто го намираме още у поетите сюрреалисти. У Шар обаче виждаме и завой към афоризма, който сочи един отвор. Колкото до Понж и Мишо, явно у тях традиционната поетика взема сериозно решение, защото у единия и у другия има стремеж към проза вътре в техните текстове. Това е особено ясно, що се отнася до Понж; неговите текстове са поезия в прозата, където думата проза е ще по-акцентувана, отколкото в стария израз. Каква е отликата между проза и пое зия у Понж? Извънредно трудно е да се каже. Почти същото е у Мишо, особено в това, 162 което е публикувал след войната. У Понж и Мишо - казва Бютор - заедно с въпроса за традиционния жанр съществува също въпрос за традиционния сюжет. У Понж е налице фактът, че поетът взема страна по нещата; концентрация върху сюжета, върху една нова обективност, при която естествено сюжетът търси да се изяви, но в доста отношения като извръща поглед от самия себе. У Мишо има очевидно изследване на сюжета, но то твърде широко надхвърля обичайната интроспекция, поради прибягване до възбуждащи средства. На въпроса, „Как интерпретирате връщането към поезията", интервюираният отговаря: „Днес ние присъствуваме на няколко вида завръщания: връщане към това, което е било вчера, и връщане на това, което е било завчера. Връщането към това, което е било вчера, не е преставало да бъде в сила, докато връщането към завчера - следователно към нещо, което няма сила, е отхвърлено от това, което е взело силата на известна епоха: това именно връщане има съвсем друга сигнификация, то е дръзновено, опасно, проспективно и е възможно само в съотношение с различни епохи - едни в съотношение с други: то е по необходимост връщане напред."