Опитът на Вазов да продължи „Под игото”

В същото писмо от март 1888, с което съобщава, че тая зима написал „един роман от епохата на въстанието в 1876 г." (т. е. „Под игото"), Вазов обещава на Ст. Костов да му изпрати по-нататък някои от разказите, които си бил „начъртал" да напише през пролетта. Два месеца по-късно той вече доверява на приятеля си С. С. Бобчев: „Пиша ред разкази по наший политический и обществен живот - от Освобождението до последнята криза, погледнат от разни страни. Но, nota bene: те не са повторение ни на „Митрофана“, ни на „Чичовци“, ни на другите ми прозаически работи(...) Те имат по-художествена виработка и по-реалистически и трезви задачи. Независимо от въпроса, какво съдържание влага в понятията „по-художествено“ и „по-реалистическо" авторът на „Немили-недраги“ и „Чичовци“, това съобщение е показателно за интензивното творческо развитие на Вазов през този период. Още незавършил докрай своята национална епопея „Под игото" - този върховен художествен синтез на цялостното му развитие като художник на Българското Възраждане и националноосвободителни борби - у него вече назрява творческата необходимост да пристъпи към нови по своя характер белетристични обобщения на новия исторически опит - от следосвобожденската действителност. B Разказите, които авторът на „Под игото" успява да напише в Одеса, са Дядо Нистор“, „Златната планина“, „Изборът" (по-късно „Искров и Райна"), „Тъмен герой“ и „Епоха - кърмачка на велики хора". Всички те изобразяват картини от обществено-политическия живот на родната Вазова Тракия в бурния период от Освобождениото до „смутните времена“ от 1886 г. И може би действително биха могли да бъдат почувствувани като един идейно-тематично обе динен цикъл, ако авторът бе успял да осъществи докрай своя споделян в редица приятелски писма замисъл. Но недовършени като поредица и публикувани различни сборници от различни години, те губят своето единство и заживяват самостоятелен живот. Затова пък в средата на следващото десетилетие този недоосъществен в Одеса замисъл за цикъл разкази, обобщаващи жизнения опит на писателя от първите следосвобожденски години, се трансформира в творческото му съзнание в идеята да напише за същия този период един нов роман с по-свободна, напомняща цикличното обединение на отделни прозаически къ сове композиция. Идея, която той с присъщата му творческа интензивност осъ ществява за твърде кратък срок, непосредствено след своя първи юбилей. - Това е именно вторият Вазов роман - „Нова земя“, излязъл през юли 1896 г. В неговата художествена тъкан могат да се открият редица идейно-тематични и сюжетно-образни сходства със създадените в Одеса разкази.