Литературата като художествено претворяване

Словесното творчество е важен дял от изкуството. То е възникнало през онези прастари времена, когато човекът е започнал, освен да осъзнава света, но и да го овладява чрез слово. Още тогава той е виждал и изобразявал чрез езика заобикалящото го, както и лични изживявания, вътрешни свои състояния. Паметта е запазвала създадени за човешкия колектив словесни творби и ги е предавала от род на род, а по-късно и на по-големи людски цялости - от народ на народ. Най-началното изкуство, творено от хората, организирани обществено, е било органично сплетено с представи за света, за труда и бита, както и с космогонични идеи, с митовете и религията, даже с магията като важна духовна сила. То е запазвало по нещо от този си сложен характер и през вековната си еволюция. Чиста естетическа наслада се избистря много късно, и то вече в ограничени елитни слоеве, тъй като художественото изживяване се есплитало винаги и с други, ритуални, космично-познавателни, морални, героични и т. н. елементи. Словесното изкуство се е раждало по повелите и на онова, към което човекът се е стремял. Той е искал нещо да каже и за бъдещето, да изтъкне нещо в съвременността, за да насърчи нейното движение към бъдещето. Това е т. нар. активност на словесното изкуство, неговата способност, като се социализира с всичките си компоненти, да влияе на обществото. Тези особености на словото-изкуство също са се запазили, макар вече и на други духовни нива. Стремежът да се каже нещо значимо и да се промени непроменливото за човека и за обществото все се запазва. Извършвали са се сложните процеси и на еволюцията. Словесното творчество като начално събирателно изкуство се е освобождавало все повече от някои преки външни зависимости от ритуала, от религията, включително от танца и музиката, и все повече е ставало личен израз на човешки състояния. Пречиствало се е даже от тясно битовото и от магическото, макар и да ги е запазвало донякъде в своята праоснова. В този вече по-висок стадий се очертава реалната линия на голямото и трайно словесно творчество. В този именно стадий кристализира и нашата народна песен - израз на анонимно-личното и на обществено-колективното, съхранило в себе си и битовото, и митическо-героичното, и поетичнозаклинателното.