По страниците на литературни списания от Полша и САЩ

Кн. 1 на литературоведското списание, Паментник литерацки" помества портрет на Казимеж Вика, литературовед, критик и есеист, професор от Ягелонския университет в Краков, основател на Института за литературни изследвания при ПАН, един от редакторите на „Паментник литерацки“, забележителна лич ност в съвременната полска култура, починал през януари тази година. Със смъртта на Вика полската култура загуби един от най-оригиналните и най-способните си изследователи и творци. Първият раздел „Студии и статии“ е посве тен на проблемите на романа. Студията на Ана Мартушевска е озаглавена „Времето и пространството в съвременния полски роман на зрелия реализъм". В началото на своето изследване авторката изтъква, че, общо взето, проучванията на проблемите на времето в литературната творба и представеното в нея пространство се правят поотделно. Тя смята обаче, че за да се постигнат по-добри резултати, те трябва да бъдат анализирани паралелно. Същото становище поддържа и Михаил Бахтин, като въвежда за тази цел и понятието „Хронотоп". Това понятие сигнализира за неразделността на времето и пространството в романа от неговото създаване до днес. В полския роман от времето на позитивизма (период на реализъм в полската литература) съществува и се хвърля на очи промяната на пространствената дистанция и се застъпват различен тип перспективи. Във встъпителните части на позитивистичните романи много често панорамата на представения свят е показана от позицията на предполагаем наблюдател, който се носи сякаш с птичи криле и вижда всичко отгоре. Но постепенно, като че ли в зависимост от промяната в насоката на филмовата камера или на доближаването на разказвача към предмета на разказа настъпва стесняване на образа и ние виждаме от все покъсо разстояние все по-малък отрязък от представения свят, но затова пък много по-подробно. Това доближаване е свързано и със зае мането на различни позиции по отношение на героя: наблюдаването му отвън, отвътре, „гледането заедно с него“, „със собствените му очи" и т. н. Но последният похват - „наблюдаването заедно с героя" - евсе още доста рядък в полския роман на зрелия реа Лизъм. Разстоянието във времето в тези романи също не е постоянно. Най-често е голямо, тъй като разказвачът не описва събитията в момента, когато се извършват, а след тяхното завършване. В началото на романа, веднага след общото представяне на картината на изобразявания свят, авторът най-често преминава към представяне на героите. Разказвачът осведомява обикновено в съкратен вид за целия им жизнен път в кондензирано време по отношение на времето на главното действие. Потрайна точка за определяне на дистанция във времето се оказва едва времето, в което се развива действието. Времето на разказа е покъсно, т. е. разказвачът разказва събитията след като те са приключили, при което периодът между събитията и разказа за тях, воден в трето лице, е обикновено неопределен. В позитивистичните романи разказвачът най-често наблюдава своите герои и представения свят „зад гърба им" или като стои до героя, с което до известна степен ограничава своето знание до пространственото положение и положе нието във времето на самия герой. Различните гледни точки на разказвача, прецизирани толкова добре, както изтъква авторката, от Борис Успенски (в неговата „Поетика на композицията, структура на художествения текст и типология на композиционната форма". М., 1970), трябва да бъдат разграничени. Успенски изброява следните: на оценката, на фразеологията, на пространствено-временната характеристика и най-после на психологията. При задачите, които си поставя Мартушевска, тя смята, че е достатъчно да се подчертае, че пространствено-временната гледна точка не се покрива с останалите и че в позитивистич ния роман тя постепенно се изменя. В този роман има доста голям брой сигнали, които определят ориентирането във времето и пространството. Често срещаме думите след това“, „по-късно“, „в това време“, „до него", „по-горе“ и т. н. Понякога позитивистичният роман въвежда време, което се отнася до автентично историческо време, като се посочват дати или се разказват спомени за събития, известни от историята. Важна роля в този роман играе и извикването на автентичното пространство чрез употреба на географски наименования и описания на конкретни местности.