Няколко

В началото на този век известният физик Хаутерманс открива, че ядрените експлозии са източник на великата слънчева енергия. Това е едно гениално прозрение, което по-късно поражда невиждани резул тати в развитието на съвременните науки. Те дават основание на мнозина хора да нарекат времето, в което живеем, - атомен век". TOR Хаутерманс се връща в своите спомени към младостта си, когато достигал до извода на няколкогодишните си изследвания и размисли. И разказва за оня ден на радост от научното откритие, в който въображе нието бърже чертае нови перспективи и научни програми за работа, сякаш облято от слънчевия блясък, пораждащ нови надежди и воля за проникване в глъбините на природните тайни. „Но в същата вечер, продължава той, аз излязох да се разхождам с една прелестна девойка. Когато се смрачи и звездите, с цялото си великолепие, започнаха да се появяват една след друга, спътницата ми възкликна: „Как прекрасно светят, нали?" Аз изпъчих гърдите си и казах важно: „От вчера аз знам защо те светят." Но веднага ми стана ясно, че моето изявление никак не я трогна. Възможно бе, че просто не ми повярва. Но, струва ми се, че в този момент тя не изпитваше ни най-малък интерес към каквито и да било проблеми. "

Общо взето, стойността на духовната култура на човечеството се мери посредством големите европейски езици. За съжаление, така стоят нещата до голяма степен и в наши дни, и често пъти имената на големи творци остават под праха на забравата или в най-добрия случай биват изтъквани с доста значително закъснение.

Темата на състоялия се за първи път в социалистическа страна конгрес по естетика - „Естетика, изкуство и условията на човешко съществуване“1 — говори за мястото, което теоретическата мисъл отрежда на художественото творчество в живота на обществото. В съпоставка с предидущите конгреси - в Атина, Амстердам, Упсала - вниманието бе насочено към найпарливите въпроси от теоретико-естетически и изкуствоведчески характер. Не класическото гръко-римско изкуство и отношението му към съвременното, не формално-стиловите особености на творбата, не спекулативно третираната „същност на изкуството“ бяха от интерес, но реалните процеси, които се извършват днес, и причините, които са ги породили. Тоя своеобразен поврат в тематиката на конгреса е обясним до голяма степен със състава на делегатите (значителна част бе от социалистическите страни и тя наложи определен подход към проблемите); обяснението обаче би трябвало да се търси и другаде: авангардното изкуство е обхванато от криза, която тревожно изправя западната естетическа мисъл пред алтернативата - или бяг ство от истината, ограничавайки се с чисто формални проблеми, или осъзнаване, че изкуството може да бъде спасено, ако бъде поставено в служба на прогресивните сили в Западна Европа и Америка. Затова социологическият подход към художествените явления се наложи във фокуса на някои от най-бурните дискусии. Йозеф Гантнер, президент на Интернационалния комитет на конгреса, отбелязва по този повод в интервюто си: „Днес вследствие на изменението на социалния климат и обществените отношения социологическите аспекти придобиха Това е неопровержима истина все едно съгласни ли сме с нея или не. " основно значение. С най-голяма известност обаче се ползуваха две теми: 1) „Естетика на жизнената среда" и 2) „Смърт на изкуството?". За първи път на този международен форум се поставя актуалният и насочен всецяло към реалния живот проблем за естетическото организиране на материалната среда, в която живеем. Що се касае до втората тема, интересът към нея е обясним както с чисто психологически, така и с идеологически причини. На един конгрес по естетика се заговори за края на изкуството-това не е ли равностойно на сензация!

Изкуството има неизчерпаеми възможности да изживее всеки път по новому, оригинално разнообразните исторически преломи между две епохи, да покаже в образи колективното усещане за промяна в общественото битие. При това естествено не става въпрос за цялост ното идейно, стилово и тематично преобразуване на изкуството и литературата в революционните ситуации, а за изживяването на „мирните" преходи: например от един век в друг.

Здравко Петров е автор на повече от петнадесет литературнокритически книги, найзначителните от които са „Личности и съдби", 1970, „Профили на съвременници", 1973, „Законно и незаконно родени умове", 1976, „Критика и критици", 1977, „Силуети на лю бими автори", 1978. Асоциативни пътувания", 1980, „Творци от няколко поколения", 1984. И възторгът, и скептицизмът в неговото творчество се пораждат от това, че той никога не наблюдава безпристрастно литературния живот и явленията в него. Изключително при дирчив към новите имена в поезията, прозата и литературната критика, в същото време Здравко Петров съвсем не е от онези каби нетни" критици, които изчакват уталожването на страстите в оценките за една или друга литературна изява. Напротив, като критик той може да се ангажира изцяло с литературната творба и нейния автор, да ги брани от едностранчиви тълкувания, да воюва дори за техния престиж. Ако обаче действително и безспорно заслужават това като литератур но явление. В това отношение особено показателна е новата му книга, която е изградена изцяло от литературни портрети на най-значителните български автори.

The aim of this study is to present and find the historical place of some of the Balkan utopias created by Greeks and Bulgarians during the 18th,19th and 20th century. The focus falls on a way of thinking,which although marginal and eclectic, existed in its own time and helps to make clear the difficult process of the building of modern ideologies.Attention is paid to the mechanism which transfers the utopias of the future, born elsewhere, into the Balkan space as well as to the social and cultural circumstances that help to build the ideal picture of the future.The author studies the problem of the role of history and memory in the imagined communities as an expression of the relation between history and utopia,as well as the relation between utopia and eschatology.The examples that are studied testify to the comparatively quick reaction of some of the representatives of the Balkan intelligentsia to what is happening in the sphere of the utopia in other countries.Texts which aim at living up to the existing expectations, while at the same time making an attempt to turn them into instruments are created.The conclusions of the analysis of the utopian texts allow elaborations concerning the level of the political culture as well as about the different tendencies in the idealogical and political life, which caused combinations of views and tastes that are paradoxical at first glance.