Приятели на България за родната ни култура и литература

Вярвам, че ще интересува българските читатели, които отдавна ценят Ибсен, да узнаят, че мислите му между другото са били насочени към България, когато е писал „Когато ний мъртвите възкръснем". Главното действуващо лице от женски пол, Ирена фон Сатов, носи презимето на втория си съпруг, един русин, притежател на златни мини в Урал. А пък първият и съпруг е бил южноамериканец. Висш дипломат“, се казва в окончателната версия на Ибсен. Но в първата скица е казано, че той е бил „русин“, а в един среден вариант, че той беше дипломат, висш български дипломат". Защо български"? Моята теория е, че първоначално Ибсен е мислил да направи алюзия за българина Инсаров от романа на Тургенев, В навечерието". Но Ирена, която може би е „тургеневска“ жена, е по-скоро фатална жена, като Ирена в „Дим", отколкото „силна" жена, като Елена във „В навечерието. Ето защо Ибсен накрай е махнал понятието „български“. (Аз се занимавам по-подробно с това положение в една голяма студия, „Тургенев в духовния живот на Норвегия“, която тъкмо довърших.)

Стремителен растеж - с тези думи бих охарактеризирал развоя на литеи литературната наука в Народна република България. все Пред нашите очи, с всяка измината година българската литература завоюва нови и нови идейно-художествени мен? постижения. С какво тя ме привлича лично ността В най-хубавите произведения разширяването на тематиката, задълбоче отделими на обобщенията, вниманието към психологията на трудовите хора са нестта на борбата, от чувството за исторически оптимизъм, от разбиране драматично- от жизнеутвърдителния патос. Именно такова чувство ме обзе мене, човека-неспециалист, но исрекрено обичащ българското изкуство, когато четях и препрочитах книгите на Д. Димов и Е. Станев, на Г. Караславов и К. Калчев, на Д. Талев и А. Гуляшки, на Д. Фучеджиев, Н. Хайтов и много други талантливи прозаици. Това, което казвам, явно не се отнася само до прозата. През май тази година се проведоха Дни на българската култура. В Централния дом на литераторите четоха свои стихове Е. Багряна, Л. Стефанова, М. Исаев, Н. Зидаров. Тяхната поезия покори слушателите със силата и яркостта на чувството, свързано с дълбока философска мисъл.

Общо взето, стойността на духовната култура на човечеството се мери посредством големите европейски езици. За съжаление, така стоят нещата до голяма степен и в наши дни, и често пъти имената на големи творци остават под праха на забравата или в най-добрия случай биват изтъквани с доста значително закъснение.

Четвърт век - това е, може да се каже, минутната стрелка на историята. Особено за народ като българския, чиято история и култура съществуват толкова отдавна. И наред с това последните двадесет и пет години са цяла епоха в общественото битие и съзнание на тоя народ, наситено с огромен и многообразен исторически опит. Стремежът да осмисли този опит, да разбере корените и значението му, е характерна черта на съвременната българска литература. Българските писатели със забележителна интензивност разработват драматичните събития от Септемврийското въстание 1923 година. За пръв път в Европа тогава пламват зарите на антифашистките боеве. Българският народ излиза на предните позиции на фронта, който имаше, както това се изяснява скоро, световно значение. Мащабът и историческият смисъл на тая борба ясно се чувствуват в епопеята на Георги Караславов „Обикновени хора“ и в „Иван Кондарев" на Емилиян Станев.