бъде

Четвърт век - това е, може да се каже, минутната стрелка на историята. Особено за народ като българския, чиято история и култура съществуват толкова отдавна. И наред с това последните двадесет и пет години са цяла епоха в общественото битие и съзнание на тоя народ, наситено с огромен и многообразен исторически опит. Стремежът да осмисли този опит, да разбере корените и значението му, е характерна черта на съвременната българска литература. Българските писатели със забележителна интензивност разработват драматичните събития от Септемврийското въстание 1923 година. За пръв път в Европа тогава пламват зарите на антифашистките боеве. Българският народ излиза на предните позиции на фронта, който имаше, както това се изяснява скоро, световно значение. Мащабът и историческият смисъл на тая борба ясно се чувствуват в епопеята на Георги Караславов „Обикновени хора“ и в „Иван Кондарев" на Емилиян Станев.