друго

Вярвам, че ще интересува българските читатели, които отдавна ценят Ибсен, да узнаят, че мислите му между другото са били насочени към България, когато е писал „Когато ний мъртвите възкръснем". Главното действуващо лице от женски пол, Ирена фон Сатов, носи презимето на втория си съпруг, един русин, притежател на златни мини в Урал. А пък първият и съпруг е бил южноамериканец. Висш дипломат“, се казва в окончателната версия на Ибсен. Но в първата скица е казано, че той е бил „русин“, а в един среден вариант, че той беше дипломат, висш български дипломат". Защо български"? Моята теория е, че първоначално Ибсен е мислил да направи алюзия за българина Инсаров от романа на Тургенев, В навечерието". Но Ирена, която може би е „тургеневска“ жена, е по-скоро фатална жена, като Ирена в „Дим", отколкото „силна" жена, като Елена във „В навечерието. Ето защо Ибсен накрай е махнал понятието „български“. (Аз се занимавам по-подробно с това положение в една голяма студия, „Тургенев в духовния живот на Норвегия“, която тъкмо довърших.)