руска литература

В новата руска литература се набелязват цяла редица произведения, които разработват български теми, породени от братска любов и симпатии към страдащия български народ и неговите борби за освобождение. Още великият Пушкин в повестта си „Киржали“ (1834) изобразява като главен герой българин. След него А. Ф. Велтман обръща погледа си към българското средновековие - Райна Королевна боларская (1843). Но интересът към нашата родина в руската литература се разраства особено към средата на миналия век, когато след Кримската война на шето революционно-освободително движение навлезе в нова решителна фаза и се стигна до Априлското въстание - 1876 г. и Освободителната руско-турска война (1877—1878). Героичният порив на българския народ, неговите страдания и горчива робска участ намират жив отклик сред най-значителните руски писатели. Хуманистът демократ Тургенев (1860) посвети на патриотичната българска интелигенция най-известния си роман „Накануне“. По-късно, по време на жестокото потушаване на въстанието в Батак, Перущица, Брацигово и др. той написва стихотворението си „Крокет във Виндзор“ (1876 г.) - изобличителен документ за лицеме рието на аристократична Англия, допуснала нечути произволи на турците.

Александър Сергеевич Пушкин — най-пълния израз на руския дух (Горки), родоначалник на реализма в руската литература - е велик писател хуманист, един от онези поетически гении, чието дело бележи етап в развитието на художественото мислене на човечеството. Неговото творчество, дълбоко и всеобемно като живота, страстно устремено напред, ще бъде винаги актуално и вълнуващо, ще привлича погледа на чита тели, критици и писатели. Още на времето великият критик Белински с право пише за него: „Пушкин принадлежи към гениите творци,... които, работейки за настоящето, подготвиха бъдещето и поради това не могат да принадлежат само на миналото.. .“ И това е валидно както за собствената негова родина, така и за други страни и народи. В своето творчество Пушкин отразява основните стремежи на новото време, когато неудържимо се рушат началата на средновековното минало. Той е поет, който възславя свободата“ в един момент, когато в цяла Европа се извършват освободителни движения. Всички това издига високо Пушкин, отрежда му мястото на поет с епохално значение, който упражнява влияние и в други страни, през други епохи, върху други народи, развитието на които поставя задачи, подобни на онези, които той поставя и решава в своята страна и епоха. Влиянието на Пушкин в България прониква твърде рано. Вля зъл дълбоко в културния бит на народа, в неговия дух, в сърцето на много писатели, Пушкин напълно естествено става за редица български поети предмет на възторг, който се излива в лирически стихотворения, които най-често съпътствуват негови юбилейни I тържества.

Влиянието на Великата октомврийска социалистическа революция България има широка основа - много по-широка, отколкото е в другите страни, включително и славянските. Освен общите причини, свър зани с историческия момент, тук действуват и редица специфични обстоя телства. И най-важното от тях еособеното място, което е заемала винаги нас руската литература. Нейното влияние - както впрочем и на цялата руска култура - върху българския обществен, културен и литературен живот от Възраждането до днес не подлежи на никакво сравнение - толкова голямо, толкова естествено и дълбоко, толкова плодотворно ето. За нашите читатели руската книга иде веднага след българската, дори върви редом с нея. Възприемането й като близка, своя, се улеснява не само от факта, че най-голямата част от българските обществени и културни дейци са руски възпитаници, но и от обстоятелството, че руският език е бил винаги задължителен предмет в нашите средни училища - против това не посмя да се обяви дори фашистката власт. Българският интелигент е могъл в миналото, както може и днес, да чете свободно произведенията на руските писатели в оригинал. Да не говорим вече за това, че почти всичко ценно в литературата на великия братски народ е било превеждано веднага на български език. Интимната връзка между руската литература и българската се обуславя не само от близостта на езика и племенното родство, но и от историческите съдбини на нашия народ, който дължи на русите своето освобожде-- ние от чуждо иго.