Пред ІV славистичен конгрес в Москва

Александър Сергеевич Пушкин — най-пълния израз на руския дух (Горки), родоначалник на реализма в руската литература - е велик писател хуманист, един от онези поетически гении, чието дело бележи етап в развитието на художественото мислене на човечеството. Неговото творчество, дълбоко и всеобемно като живота, страстно устремено напред, ще бъде винаги актуално и вълнуващо, ще привлича погледа на чита тели, критици и писатели. Още на времето великият критик Белински с право пише за него: „Пушкин принадлежи към гениите творци,... които, работейки за настоящето, подготвиха бъдещето и поради това не могат да принадлежат само на миналото.. .“ И това е валидно както за собствената негова родина, така и за други страни и народи. В своето творчество Пушкин отразява основните стремежи на новото време, когато неудържимо се рушат началата на средновековното минало. Той е поет, който възславя свободата“ в един момент, когато в цяла Европа се извършват освободителни движения. Всички това издига високо Пушкин, отрежда му мястото на поет с епохално значение, който упражнява влияние и в други страни, през други епохи, върху други народи, развитието на които поставя задачи, подобни на онези, които той поставя и решава в своята страна и епоха. Влиянието на Пушкин в България прониква твърде рано. Вля зъл дълбоко в културния бит на народа, в неговия дух, в сърцето на много писатели, Пушкин напълно естествено става за редица български поети предмет на възторг, който се излива в лирически стихотворения, които най-често съпътствуват негови юбилейни I тържества.

Българското литературознание започва да кълни във възрожденската епоха, която крие изобщо корените на многообразната наша нова културна дейност. Още в началото си то търси да се укрепи с жизнени сокове от по-напредналите славянски народи, които българският народ чувствува близки, родствени, а и те заслужват доверието му с това, че му оказват всестранна помощ. ROGREE II OTOS c Нешо Бончев, един от първите български литературоведи, поставяйки високи изисквания пред българските писатели, им сочи за образци т. н. класици" - най-добрите писатели. Но макар да говори за „класичните европейски писатели," той препоръчва на българите най-вече славянските писатели и особено руските поради духовното им родство нашия народ. „Но ние, българите - пише Нешо Бончев, - като стрък от великото славянско племе, което си има свой характер, своя история, своя писменост, - с една реч, свой духовен образ, свързани сме с духовни узи с другите славянски племена. Духовното родство между народите има сила, като магнит, да притегля и споява.“