Нешо Бончев

Няколко критични статии, от които само две пряко засягащи литературата, два художествени превода и десетина записани народни песни ето цялото литературно дело, с което се представя Н. Бончев пред своите съвременници. Както се вижда, творчество твърде малко по количество, за да се разгърнат напълно възможностите на една надарена личност. И в същото време достатъчно, за да разкрие тя своя талант, знания и особености, да окаже определено въздействие върху обществото. От къде иде обаянието и значението на Н. Бончев, кое определя така неоспоримо мястото му в развитието на българската литературна критика? Повече от осем десетилетия неговият образ привлича вниманието на литературните историци. И винаги името му се е свързвало с началото на нашата критика, сочел се е като неин родоночалник и основоположник, първият й талантлив представител. „Статията му „Читалище"... - писа М. Дринов - смело може да се нарече майка на българската литературна критика (белетристическа и публицистическа)“. Тази идея, подхвърлена от сърдечния и неразделен другар на Бончев, се поде и разви сетне от почти всички автори. В нея има известна истина. Но мнението, че Нешо Бончев е първият български критик не се покрива напълно с историческите факти. Не тук е значението на Бончев и не тук трябва да виждаме неговата литературно-историческа роля и заслуга.

Българското литературознание започва да кълни във възрожденската епоха, която крие изобщо корените на многообразната наша нова културна дейност. Още в началото си то търси да се укрепи с жизнени сокове от по-напредналите славянски народи, които българският народ чувствува близки, родствени, а и те заслужват доверието му с това, че му оказват всестранна помощ. ROGREE II OTOS c Нешо Бончев, един от първите български литературоведи, поставяйки високи изисквания пред българските писатели, им сочи за образци т. н. класици" - най-добрите писатели. Но макар да говори за „класичните европейски писатели," той препоръчва на българите най-вече славянските писатели и особено руските поради духовното им родство нашия народ. „Но ние, българите - пише Нешо Бончев, - като стрък от великото славянско племе, което си има свой характер, своя история, своя писменост, - с една реч, свой духовен образ, свързани сме с духовни узи с другите славянски племена. Духовното родство между народите има сила, като магнит, да притегля и споява.“