Западнославянските литератури в нашето литературознание

Българското литературознание започва да кълни във възрожденската епоха, която крие изобщо корените на многообразната наша нова културна дейност. Още в началото си то търси да се укрепи с жизнени сокове от по-напредналите славянски народи, които българският народ чувствува близки, родствени, а и те заслужват доверието му с това, че му оказват всестранна помощ. ROGREE II OTOS c Нешо Бончев, един от първите български литературоведи, поставяйки високи изисквания пред българските писатели, им сочи за образци т. н. класици" - най-добрите писатели. Но макар да говори за „класичните европейски писатели," той препоръчва на българите най-вече славянските писатели и особено руските поради духовното им родство нашия народ. „Но ние, българите - пише Нешо Бончев, - като стрък от великото славянско племе, което си има свой характер, своя история, своя писменост, - с една реч, свой духовен образ, свързани сме с духовни узи с другите славянски племена. Духовното родство между народите има сила, като магнит, да притегля и споява.“