Първо проникване на Молиер в България

Молиер се появява за първи път в България през втората половина на деветнадесетия век. Неговото име е свързано с ранното развитие на театралното изкуство у нас. Важна роля В това отношение изиграват училищата и читалищата, които са първите пропагандатори на театъра в България. Съществуващите по онова време младежки театрални дружества изнасят представления с благотворителна цел. Първите пиеси, които се появяват на българските сцени, са с исторически сюжети, като „Райна княгиня“, „Стоян войвода“, „Покръщаване на Преславския двор и др. На тях се гледа като на средство за възпитание на народните маси и те имат благородното предназначение да държат будно националното съзнание. В пресата започват да се появяват все по-често статии, посветени на театралното изкуство. Много скоро обаче големият интерес към театралното дело у нас надхвърля националните рамки и кара писатели и драматурзи да насочат погледите си към чужбина, за да потърсят нови сюжети и вдъхновение. Известно е голямото влияние на френската литературна мисъл върху българската инте лигенция. Френската култура и език са били добре познати у нас било чрез френските училища и университети, било чрез пребиваване във Франция. Френският театър е бил познат не само от книгите; много българи са го познавали чрез живата действителност, не само от Франция, но и от Русия, където френските автори са се появили много по-рано, отколкото в България. Родоначалникът на българския театър Добри Войников е учил във френско училище и не само е познавал основно френската литература и театър, но в по-късното си творчество е бил силно повлиян от Молиер. С течение на времето френският дух и култура се разпространяват все повече и повече всред българските интелектуални среди. Изучават се Русо, Дидро, Даламбер и успо редно с това се появява едно ново схващане за ролята и предназначението на театралното изкуство: „Между грижите и безпокойствията, които помрачават дните му, човек не може да мине без развлечения. Ние имаме нужда да потапяме от време на време духа си във веселие, за да носим с по-голямо търпение горчивината на съдбите си. (...)