Гьоте в България

Предлаганият труд, който изцяло има 312 стр., представлява важен принос към общото Литературознание у нас. Макар и по-рано да са били опитвани подобни изследвания от страна на писатели и учени, които са се инте ресували за българо-немските литературни отношения, проучването на германиста Сте фан Станчев има това голямо преимущество, че обхваща по-голям период от преводи и изследвания и че разглежда проблемите за про- никването и преценката на Гьотевите произ ведения у нас от едно строго критично и последователно прокарано становище. Особе ното в случая е това, че авторът навсякъде довежда възприемането на Гьоте в България 1.Ст. И в. Станчев, Гьоте в Бълга рия, част I, II, III. Годишник на Соф. уни верситет, том LVII и LIX София, държ. из- дателство Наука и изкуство, 1963-1965, стр. 150, 74 и 88. 140 в тясна връзка с цялостния процес на лите ратурния живот у нас, долавяйки зависимо стта на избора и на тълкуването на Гьоте вите произведения от характера и насоките на поетическото творчество и на литературните възгледи на българските писатели. Според това трудът на Станчев включва, композиционно погледнато, четири глави: 1. Преводи до Освобождението; 2. Преводи и литературнокритически гледища до Октом врийската революция; 3. Гьоте у нас до 9 септември 1944 г. и 4. Същата тематика в литература за Гьоте до последно време. Една подробна библиография накрая допълня ща стливо широкия план на изследването. Сам Гьоте, при своето всестранно литера турно образование и при бързото разпространение на произведенията му в множество преводи на разни езици, е имал неведнъж случай да се произнася върху значението на Литературното общуване между народите и върху смисъла и оправданието на преводите. Особено през последната епоха от живота си, когато Гьоте е бил вече един от най-признатите представители на родната си литература във всички културни страни, той е чувству вал все по-силно необходимостта да бъде включено делото му в обсега на новата „световна литература", като се направи тази Литература достъпна навсякъде, въпреки разнообразието на националните езици. Гьоте ратува страстно за внедряване на международна солидарност в името на общата художествена култура и на великата идея за побратимя ване на народите чрез изкуство и наука, способни да повишат човешкото достойнство.