Съветската литература в „Изкуство и критика”

„Изкуство и критика“ е едно от малкото прогресивни издания, които продължават да излизат и през най-трудните години на фашисткия терор у нас - по време на Втората световна война, когато България беше превърната в плацдарм на хитлеристите, когато борческите антифашистки сили отстояваха честта и свободата на българския народ с оръжие в ръка. Редактор на списанието е Георги Цанев, критик, който започва през 20-те години блестящо своята литературна дейност в изданията на партията и комсомола с утвърждаване истрастна защита на поезията на Смирненски и на младата съветска литература. По-късно той попада в мрежите на „Златорог" и цяло десетилетие зла торогщината задушава неговия глас, убива неговия талант. Самият критик чувствува, че тая атмосфера го погубва като личност и творец и към средата на 30-те години се стреми да скъса със сп. „Златорог". Първата крачка е направена с издаването на „ЛИК“. Но Цанев мечтае за списание, което да стои на антифашистки позиции, списание, което на основа на високохудожествени постижения (един въпрос, с който „Златорог" винаги е спекулирал) да обе дини прогресивните и демократични писатели. „От края на 1935 г. - пише Цанев - бях замислил да организирам издаването на литературно списание, сътрудници на което щяха да бъдат писатели-антифашисти. След дълги усилия имногократни постъпки за разрешение, тая идея можа да се осъществи: в началото на 1938 г. започна да излиза „Изкуство и критика“ под моя редакция и при близкото участие на Христо Радевски, Георги Караславов, Илия Бешков, Любомир Пипков, Орлин Василев, Георги Райчев, Бленика, младите Павел Вежинов, Валерий Петров, Богомил Райнов и други прогресивни пи сатели. "1