библиографии

Ако главните задачи на литературата са да изследва душевността на човека и да тъл кува правдиво многообразните, сложни и противоречиви жизнени явления, а на литературната критика - да направи по-ясни идейните и естетически позиции на писате ля, като определи неговото място в разви тието на националния и световен литературен процес, то задачата на библиографията е да систематизира художествените произведения и да ги направи по-лесно достъпни и ползувани от читателя. Ролята на библиографията етолкова по-важна днес, като имаме пред вид неимоверно бързите темпове на развитие, които налагат техническите пре образования на нашето време. Съобразявайки се с нашето стопанско и културно развитие, Народната библиотека „Кирил и Методий" върши една похвална дейност: тя издаде в последно време редица ретроспективни и препоръчителни библиографии, три от които заслужават по-специално внимание. Книгата „Съветска художествена литература в България" се роди след упорития дългогодишен труд на Васил Александров. За разпространението на съветската художествена литература у нас имаше два библиографски справочника. Единият - на 3. Орешкова и С. Танчева, издание на Българския библиографски институт „Елин Пелин", излязъл през 1955 г., за периода 1944-1954 г., и другият - изработен от 3. Орешкова, С. Кънчев и С. Танчева, издаден от Народна библиотека „Кирил и Методий" в 1967 г., за периода 1955—1965 г. Новата библиогра фия допълва тия два справочника. Тя обема периода от победата на Октомврийската революция в Русия до разгрома на фашизма и капитализма в България. А това е периодът на най-яростното преследване на руската и съветската художествена и научна мисъл У нас. Сравнително най-отдалечен, тоя период е и най-труден за библиографски издирвания. И думата съставител, поставена пред името на В. Александров, едва ли е достатъчна, за да обясни усилията, които са били нужни да се проучат многобройни партийни издания, прогресивни вестници и списания, за да се установят толкова библиографски факти за писатели, да се разкрият псевдоними и се уточнят различни сведения, свързани с работата на библиографа. Нужни са били и редица консултации с български и съветски културни институти и организации, с преводачи, писатели 1 Вж. Съветска художествена литература в България. 1917-1944. Съставител Ва сил Александров. Ред. Стефан Кънчев. C., 1972. и издатели. Библиографията съдържа све дения и за съветската литературнокритична мисъл у нас. Първата част на книгата обхваща мате риали за съветските писатели, превеждани в България. Те се предхождат от кратки биографични статии за авторите. Тоя основен дял на библиографията е и най-големият. Би трябвало да се отбеле кат на първо място сполучливо съставените биографични бележки. Тяхната стойност разбираме, когато съзнаваме колко трудно е да се обхване в няколко реда животът и литературната дейност на един писател. А в библиографията са застъпени немалко автори с разностранно литературно творчество. Библиографията разкрива частично и процеса на литературното общуване между българската и съветската литература, който Въпреки трудности и заплахи се развива бурно и окриля прогресивното движение в България. Наред с имената на Ленин, Горки, Маяковски, Блок, А. Н. Толстой, В. Брюсов, Н. А. Островски, А. Фадеев, Д. Бедни, Д. Фурманов, А. Жаров, А. Серафимович и ред други още по страниците на книгата виждаме имената на Хр. Смирненски, Гео Милев, Д. И. Полянов, Н. Хрелков, Т. Пав лов, Г. Бакалов, Л. Стоянов, Кр. Кюляв ков, Г. Караславов, Хр. Радевски, М. Исаев, А. Тодоров, М. Марчевски, Ал. Жендов, М. Грубешлиева като техни преводачи или автори на различни литературнокритиче ски материали. Твърде често срещаме и за главията на вестници и списания („Наковалня", „Ново време“, „Работнически вестник“, „РЛФ“, „Жупел“, „Щит“ и др.), които предоставяха своите рубрики за стихове, разкази, фейлетони, откъси от романи и пр. В библиографията са отбелязани също тъй сборници и антологии, в които има застъпени и съветски автори или изцяло са посветени на съветската литература. В отделен цикъл са поставени общите статии за съветската литература, излизали в нашия всекидневен и периодичен печат от 1917 до 1944 r.