Михайлович

В. М. Гаршин е един от най-оригиналните руски писатели, голям майстор на социалнопсихологическия разказ и искрен защитник на народните интереси. Той е ярък представител на поколението от 70-те - 80-те години на миналия век, на хората с болна съвест“, които претърпяха крах в своите народнически идеали и не намериха в себе си сили да пре одолеят дълбоките жизнени противоречия. През целия си живот Гаршин мъчително пре живява социалното неравенство между хората, търси правдата, но не намира истинския път за борба срещу жестокия буржоазен строй. Тази безизходица, характерна за цялата Демократична интелигенция от 70-те - 80-те години, го довежда до самоубийство. Но макар и живял само 33 години, Гаршин ни е оставил такива произведения, които го характеризират като голям майстор на словото. В едно писмо до Гаршин И. С. Тургенев пише: „От всички млади писатели Вие сте този, който буди надежди. Вие притежавате всички приз наци на истински голям талант: художнически темперамент, тънко и вярно разбиране характерните черти на живота - човешкия и общия, чувство за правда и мярка, простота, красивост на формата и - като резултат от всичко - оригиналност." Гаршин се ползува у нас с особени симпатии. Българската общественост винаги го е възприемала не само като високохуманна личност и оригинален писател, но и като непосредствен участник във великата борба на нашия народ срещу турското робство. България изиграва немалка роля в първоначалното формиране на обществените възгледи и художе ствения талант на Гаршин.