300 години от смъртта на Молиер

Има една определена закономерност във връзката между царя на комедията, „най-народния художник“, както го нарича Толстой, и вечната му младост. „Тайната“ се крие в народностното начало на произведенията на Молиер, в болката му от социалните несправедливости, в разкриването на злостни, обществено вредни пороци и най-вече в оптимизма, във вярата, че те могат да бъдат осмени и преодолени; че човешкият разум и човешката природа винаги ще тържествуват над догматичната закостенялост, изостаналост и невежество. Тайната е в искрящата веселост на Молиеровите комедии, в свободното използуване на всички форми и средства - от фарса до високата комедия, от ескиза и маската до универсализирането на един човеш ки тип. Молиер (1622-1673) започва от най-близкото, най-простото, най-достъпното - и като материал за изображение, и като сценични средства - фарса. Той има възможност да види италианската комедия с нейните незабравими персонажи - Панталоне, Дзани, Доктора, Капитана и т. н.; да разбере, че зрелището, ритъмът, смяната на шегите, разигра ването на скандални семейни истории имат необикновен успех пред масовата публика. С дядо си той ходи по пазари и по панаири и там се захласва по изкусните продавачи на лекарства, които разиграват цял театър със специално наети за целта актьори, за да продадат едно шишенце. Любимците на тази публика, кралете на парижките булевардни театри Готе-Гаргил, Гро-Рене, Тюрлюпен и Жодле, остават в съзнанието му като сочни и ярки видения, които да ват своето отражение не само в първите му комедийни опити. Фарсът е любим жанр на Молиер докрая - свидетелство за това е „Хитрините на Скапен“ (1671), който той пише, след като е създал високата комедия. Но фарсът, това е една от страните, един от потоците, подхранвали творчеството на Молиер. Освен него той познава културата на своето време. Молиер е един от „просветените" ученици на материалиста Гасенди, приятел на Боало, на художника Минар и т. н. Той следи италианските и испанските комедии и използува немалко от тяхната блестяща разработка на интригата в своите произведения. Нему принадлежи знаменитата максима: „Взимам най-до брото отвсякъде, където го намеря." Молиер е черпил идеи, хрумвания, сюжети, образи от много извори. Но организацията на изразните средства и стилните похвати в името на една нова естетика прави комедиите му неповторими. Общественият и личният живот на човека енеделим в своите трагични и комични краски. В драматургията неговото отражение се обособява в две отделни области, но за теоретиците по Молиерово време комедията няма правата на трагедията. Смята се, че тя отразява повърх ностни проблеми, че нейната интрига се гради главно на нелепи заблуждения и недоразуме ния, които в края на краищата се оправят, а героите остават все така ограничени в дребнавите си цели и намерения, както са били в началото.

Молиер се появява за първи път в България през втората половина на деветнадесетия век. Неговото име е свързано с ранното развитие на театралното изкуство у нас. Важна роля В това отношение изиграват училищата и читалищата, които са първите пропагандатори на театъра в България. Съществуващите по онова време младежки театрални дружества изнасят представления с благотворителна цел. Първите пиеси, които се появяват на българските сцени, са с исторически сюжети, като „Райна княгиня“, „Стоян войвода“, „Покръщаване на Преславския двор и др. На тях се гледа като на средство за възпитание на народните маси и те имат благородното предназначение да държат будно националното съзнание. В пресата започват да се появяват все по-често статии, посветени на театралното изкуство. Много скоро обаче големият интерес към театралното дело у нас надхвърля националните рамки и кара писатели и драматурзи да насочат погледите си към чужбина, за да потърсят нови сюжети и вдъхновение. Известно е голямото влияние на френската литературна мисъл върху българската инте лигенция. Френската култура и език са били добре познати у нас било чрез френските училища и университети, било чрез пребиваване във Франция. Френският театър е бил познат не само от книгите; много българи са го познавали чрез живата действителност, не само от Франция, но и от Русия, където френските автори са се появили много по-рано, отколкото в България. Родоначалникът на българския театър Добри Войников е учил във френско училище и не само е познавал основно френската литература и театър, но в по-късното си творчество е бил силно повлиян от Молиер. С течение на времето френският дух и култура се разпространяват все повече и повече всред българските интелектуални среди. Изучават се Русо, Дидро, Даламбер и успо редно с това се появява едно ново схващане за ролята и предназначението на театралното изкуство: „Между грижите и безпокойствията, които помрачават дните му, човек не може да мине без развлечения. Ние имаме нужда да потапяме от време на време духа си във веселие, за да носим с по-голямо търпение горчивината на съдбите си. (...)