интереси

Известният румънски историк проф. Кон стантин Велики има един траен и обикнатпред мет в научните си интереси - България. В дългогодишната му научноизследователска дейност нашата страна присъствува много странно с културната и политическата с история. На неговото раздвояващо се между точния подход и белетристичната форма перо се дължи подчертано приносният мо мент в историческия ракурс на известните Браилски бунтове (Браилските бунтове. С 1968), към които той се върна още веднъж под формата на документален разказ (Под знамето на свободата С., 1976); изследванията за д-р Никола Пиколо и Георги Пе шаков (Д-р Никола С. Пиколо във Влашко С., 1968 и „Un poete slavo-roumain" Georges Pesakov, în ,Romanoslavica", XVI, Bucureşti, 1968); изяснява отношенията на видни румънски личности и политически дейци към българските емигранти („Atitudinea lui Mi hail Kogàlniceanu, a unor autoritàti romaneşti din porfurile dunàrene şia maselor populare în timpul trecerii cetei lui Hristo Botev, in ,,Romanoslavica", IV. Bucureşti, 1960; C. A. Rosetti și Comunitatea bulgarà, Bucureşti, 1965), каквито са Михаил Когълничяну и К. А. Росетти; разглеждане на освободителните борби на българската емиграция на широкия фон на румънското национално движение (Румънското национално движе ние и освободителните борби на българската емиграция (1750-1870). С. 1973), а и десетки още разпръснати статии в румънската и бъл гарската преса. Към тях миналата година К. Велики прибави книгата си „La Roumanie et le mouvement révolutionnaire bulgare de li bération nationale, (1850-1878), Editura Aса demiei republicii Socialiste România. Bucureşti, 1979. В началото на 1980 се появи и книгата Mу „România şi renaşterea Bulgarà,Editura ,stiintificà și enciclopedicà. Bucureşti, 1980.