Социалистический

Научната проблематика, свързана с изследването на теорията на социалистическия реализъм, неведнъж е поставяна в основата на работите на съветските литературоведи и колегите им от социалистическите страни. Ще споменем само, че в литературната наука има интересни наблюдения, осъществени при анализа на социалистическо-реалистическата художествена литература, а това вече позволява теоретически да се обобщят проявите на метода. Монографията на съветския литературовед А. Н. Иезуитов е добро доказателство за непресекващия изследователски патос в изу чаването на естетиката и поетиката на социа листическия реализъм. Онова, което прави впечатление в подхода на автора към специ- фичната материя, ориентирана към изясняване на теоретическите особености на социалистическия реализъм, еметодът на литературо веда. Както сам отбелязва Иезуитов, изслед ването на социалистическия реализъм все 1 Ще посочим имената на автори като Д. Ф. Марков, А. И. Овчаренко, А. И. Мет- ченко, В. В. Иванов, С. М. Петров. Източно- Германските и чехословашките литературоведи също имат дял в разработката на теоретичес ките въпроси на социалистическия реализъм с книгите: Zur Theorie des sozialistischen Rea- lismus. Berlin, 1974; Einführung in den soziali- stischen Realismus. Berlin, 1975; Zb. O soziali- stickom realizme, Bratislava, 1976. 146 още има екстензивен облик (с. 4). Натрупан е богат и разнообразен материал, който трябва да бъде проучен с оглед на неговата съотноси мост с принципите на социалистическия реа лизъм. И въпреки немалкото изследвания на литературоведите-марксисти теорията на социалистическия реализъм е недостатъчно изявен аспект в литературознанието. В същ ност постигнати са значителни успехи в изу чаването на социалистическия реализъм, систематизирани са основните принципи в не говата естетика, а така също и своеобразието на формите в поетиката му. Все още обаче в литературната теория не епостигната онази резултатност, която покойният съветски лите ратуровед А. И. Белецки определя като проб лем за синтеза в литературознанието. Много основателна е загрижеността, с която Иезуитов посочва неизяснеността на категорията художествен метод в онтологи ческо отношение, което е предпоставка за възприемане на закономерностите и особеностите, проявяващи се при художественото усвояване на новаторските принципи в изкуството. Раз бира се, не само изследването на онтологията на метода определя перспективността на лите ратуроведческите проучвания. Споделяйки ста новището, че социалистическият реализъм е своеобразна естетическа система, авторът за става на здрава методологическа основа. Тази постановка се възприема от немалко съветски литературоведи, които откриват в нея потвърж дение на мисълта за новаторския характер на художествения метод. Приемливо е да се пристъпи към проучването на естетическото свое образие на метода с мярката на системно-струк турния анализ. Подобен подход към художествената литература е практически резултатен тогава, когато не се абсолютизира системността" на метода, а се използува това негово свойство, за да се проникне до същността на съставните компоненти, до структурата. Вниманието на литературоведа е насочено към изясняване на особено важни проблеми от теорията на социалистическия реализъм: анализ на основните компоненти на естетическата му структура, типология на връзките с останалите художествени методи, а така също и от носителната самостоятелност в развитието и обогатяването на естетическата система на метода. Така определени, насоките на изсле дователските задачи подчертават особената актуалност на труда.

Обикновено за сериозността на една научнотеоретична конференция се съди по концептуалната дълбочина на поставените на нея проблеми. Тъкмо този съществен белег характеризира материалите, съставящи сбор ника „Социалистический реализм сегодня" - резултат от научнотеоретичната конферен ция „Новото в теорията на социалистическия реализъм“, състояла се през пролетта на 1975 г. в Академията за обществени науки при ЦК на КПСС. Общо сборникът предлага двадесет и две статии, центрирани около четири основни проблема: социалистическият реализъм като качествено нов тип художествено творчество, поетиката на творческия метод, основни тенденции в развитието на литературата на зря лото социалистическо общество и интернационалното значение на литературата на социалистическия реализъм и идеологическата борба на съвременния етап. Докато в материалите, трактуващи последния проблем, доминира теоретико-идейният патос и, общо взето, имат с изключение на статията на Т. Мотильова („Нравствената проблематика като сфера на проявление на партийността") ,, осведомителен" характер, то в останалите дискусионният градус е твърде висок, поле 139 мичността - ярко изразена. Нормално е при ограничените възможности на една рецензия интересът ни да бъде насочен преди всичко към тях. Тематичен фокус за повечето работи, включени в сборника, е проблемът за поетиката на социалистическия реализъм като исторически отворена система от художествени форми, повдигнат от изтъкнатия съветски литературовед Д. Ф. Марков. За концептуалния характер на мислите, изказани от Д. Ф. Марков, както и за тяхната теоретико-методологическа зрелост можем да съдим от факта, че почти няма участник в конференцията, който да не се докосва до тях. Нещо повече, принципиално да не ги споделя. Че отделни моменти от тезата на Д. Ф. Марков за поетиката на социалистиче ския реализъм, както и формулировката му за художествената правдивост като основен разграничителен критерий между реалистичните и нереалистичните форми на художе ствено обобщение се нуждаят от уточнение, еочевидно. Сам авторът в началото на 1977 г. доразви и изясни концепцията си в отделна статия, отпечатана на страниците на сп. „Вопросы литературы". Но би било несправедливо да се атакуват частичните възраже ния на отделни участници в конференцията от гледна точка на работа, появила се по-късно. Още повече може би тъкмо тези възражения подтикнаха Д. Ф. Марков и към напи сването на статията „Исторически отворена система за правдиво изображение на живота (За нови аспекти при обсъждането на проблемите на социалистическия реализъм през последните години)", препечатана и у нас. Строго погледнато, на конференцията възгледът на Д. Ф. Марков за „отвореността " на социалистическия реализъм има един единствен опонент - Г. Н. Поспелов. Както шеговито отбелязва Лев Якименко, работата на Поспелов е по младежки разпалена“. Тъкмо поради това си струва и по-внимателно да проследим диалога между двамата литературоведи. За Г. Поспелов подозрителна преди всичко е категорията форми на художествено обобщение", предложена от Д. Ф. Марков: „Новата категория, иронично-загрижено вмята Поспелов, възниква очевидно не от собствено теоретически съображения" (с. 84). Освен това смущаващо според него е и твърдението на Д. Фьодорович, че „мяра на естетическите рамки на социалистическия реализъм е широката платформа на художествена Основателно В. А. Дмитриев твърди, че този проблем днес е начало на нов етап в изучаването на социалистическия реализъм. Вж. Вопросы литерауры, 1977, кн. 11, с. 210. 2 В същност „диалогът е с по-стара дата. Вж. статията на Д. Ф. Марко в. Проблеми на поетиката на социалистическия реализъм. - В: Современные проблемы социалистиче ского реализма. М., 1976. правдивост". Естествено възниква вып росът, какво в същност подхранва подозрението на Поспелов. В статията си „За теоретическите основи на поетиката на социалистическия реализъм" Д. Ф. Марков ясно посочва, че въпросът за формите на художествено обобщение е въ прос за поетиката на творческия метод на социалистическия реализъм: „Става дума за различни видове художествено обобщение, т. е. в същност за различни видове (способи, принципи) на типизация" (с. 107). С други думи, въпросът за различните форми на художествено обобщение е въпрос за сетивнопредметното, пластично-конкретното постигане, материализиране, „оформяне“ на идейно-емоционалния заряд на художествения образ-творба; въпрос за осъществената „в материал", за реализираната със средствата на словото правда. Или, казано по друг начин, за изобразителния аспект на художе ствения образ, за „неговото (като особена идея-подобие) необходимо сетивно битие, което чрез съответствието си с действителните явления превръща в сетивна реалност за другите субективното състояние и оценка на индивида художник "

Проблемите на социалистическия реализъм занимават, вълнуват творците и учените от целия свят. Стотици са монографиите, които излизат в различни страни, посветени на тоя художествен Метод. Вече става непосилно за отделния учен да обозре тая огромна литература. Само учен като Е. Ф. Трушченко, който е посветил изцяло творческите си сили за изучаването на социали стическия реализъм и който чрез всекидневната си работа във фундаменталната библиотека на Академията на науките на СССР е свързан не посредствено с тези проблеми, може да си постави за задача и да създаде труд като излезлия през миналата година в Москва „Социа листическият реализъм в съвременния свят Още в началото на книгата ученият сочи двой ствения подход към проблематиката на тоя ме тод - резултат от класового, идеологическото разслоение на съвременния свят. Методът на со циалистическия реализъм, както и научната тео рия на марксизма-ленинизма, са тясно свързани с борбата на работническата класа, на трудовия народ за тържеството на социалистическия идеал, за утвърждаването на мирен, съзидателен, красив ищастлив живот на земята. Това определя отрицателното отношение, борбата на реакционните сили в света срещу този метод. Новият момент в това отношение е замяната или по-скоро съче таването на голото пропагандистко отрицание с прийомите на идеологическата диверсия, с включ ването в борбата на истински специалисти, които, разкривайки истината, що се отнася до миналото, 137 използвайки полуистината, що се отнася до настоя щето, да „доказват, че тоя метод, че литерату рата и изкуството, свързани с него, нямат" бъдеще. В изпълнението на тази задача особени надежди се възлагат на ревизионистите, на тези, които довчера са били привърженици на тоя метод, познават нещата „отвътре" и могат да изиграят ролята на троянския кон. Характерна в това отношение е дейността на полския литературовед Е. Можайко. Той завършва Краковския университет, през 1964 г. защищава там докторска дисертация, а сега е професор в Ка нада. За написване на книгата „Социалистически реализъм.