сегодня

Обикновено за сериозността на една научнотеоретична конференция се съди по концептуалната дълбочина на поставените на нея проблеми. Тъкмо този съществен белег характеризира материалите, съставящи сбор ника „Социалистический реализм сегодня" - резултат от научнотеоретичната конферен ция „Новото в теорията на социалистическия реализъм“, състояла се през пролетта на 1975 г. в Академията за обществени науки при ЦК на КПСС. Общо сборникът предлага двадесет и две статии, центрирани около четири основни проблема: социалистическият реализъм като качествено нов тип художествено творчество, поетиката на творческия метод, основни тенденции в развитието на литературата на зря лото социалистическо общество и интернационалното значение на литературата на социалистическия реализъм и идеологическата борба на съвременния етап. Докато в материалите, трактуващи последния проблем, доминира теоретико-идейният патос и, общо взето, имат с изключение на статията на Т. Мотильова („Нравствената проблематика като сфера на проявление на партийността") ,, осведомителен" характер, то в останалите дискусионният градус е твърде висок, поле 139 мичността - ярко изразена. Нормално е при ограничените възможности на една рецензия интересът ни да бъде насочен преди всичко към тях. Тематичен фокус за повечето работи, включени в сборника, е проблемът за поетиката на социалистическия реализъм като исторически отворена система от художествени форми, повдигнат от изтъкнатия съветски литературовед Д. Ф. Марков. За концептуалния характер на мислите, изказани от Д. Ф. Марков, както и за тяхната теоретико-методологическа зрелост можем да съдим от факта, че почти няма участник в конференцията, който да не се докосва до тях. Нещо повече, принципиално да не ги споделя. Че отделни моменти от тезата на Д. Ф. Марков за поетиката на социалистиче ския реализъм, както и формулировката му за художествената правдивост като основен разграничителен критерий между реалистичните и нереалистичните форми на художе ствено обобщение се нуждаят от уточнение, еочевидно. Сам авторът в началото на 1977 г. доразви и изясни концепцията си в отделна статия, отпечатана на страниците на сп. „Вопросы литературы". Но би било несправедливо да се атакуват частичните възраже ния на отделни участници в конференцията от гледна точка на работа, появила се по-късно. Още повече може би тъкмо тези възражения подтикнаха Д. Ф. Марков и към напи сването на статията „Исторически отворена система за правдиво изображение на живота (За нови аспекти при обсъждането на проблемите на социалистическия реализъм през последните години)", препечатана и у нас. Строго погледнато, на конференцията възгледът на Д. Ф. Марков за „отвореността " на социалистическия реализъм има един единствен опонент - Г. Н. Поспелов. Както шеговито отбелязва Лев Якименко, работата на Поспелов е по младежки разпалена“. Тъкмо поради това си струва и по-внимателно да проследим диалога между двамата литературоведи. За Г. Поспелов подозрителна преди всичко е категорията форми на художествено обобщение", предложена от Д. Ф. Марков: „Новата категория, иронично-загрижено вмята Поспелов, възниква очевидно не от собствено теоретически съображения" (с. 84). Освен това смущаващо според него е и твърдението на Д. Фьодорович, че „мяра на естетическите рамки на социалистическия реализъм е широката платформа на художествена Основателно В. А. Дмитриев твърди, че този проблем днес е начало на нов етап в изучаването на социалистическия реализъм. Вж. Вопросы литерауры, 1977, кн. 11, с. 210. 2 В същност „диалогът е с по-стара дата. Вж. статията на Д. Ф. Марко в. Проблеми на поетиката на социалистическия реализъм. - В: Современные проблемы социалистиче ского реализма. М., 1976. правдивост". Естествено възниква вып росът, какво в същност подхранва подозрението на Поспелов. В статията си „За теоретическите основи на поетиката на социалистическия реализъм" Д. Ф. Марков ясно посочва, че въпросът за формите на художествено обобщение е въ прос за поетиката на творческия метод на социалистическия реализъм: „Става дума за различни видове художествено обобщение, т. е. в същност за различни видове (способи, принципи) на типизация" (с. 107). С други думи, въпросът за различните форми на художествено обобщение е въпрос за сетивнопредметното, пластично-конкретното постигане, материализиране, „оформяне“ на идейно-емоционалния заряд на художествения образ-творба; въпрос за осъществената „в материал", за реализираната със средствата на словото правда. Или, казано по друг начин, за изобразителния аспект на художе ствения образ, за „неговото (като особена идея-подобие) необходимо сетивно битие, което чрез съответствието си с действителните явления превръща в сетивна реалност за другите субективното състояние и оценка на индивида художник "