Публикувана на
Free access
Резюме
Когато през 1878 г. България се освободи напълно, хърватите също възкликнаха от радост ипостепенно започнаха да идват в освободената земя като артисти, учители, търговци и туристи. Голям брой българи, особено през периода между двете световни войни, се учиха в Загребския университет, а много от тях посетиха Хърватско в продължение на нашето столетие. За тези взаимни посещения има две основни причини: първо - красотата на двете земи, второ - чувството за славянска солидарност. Хърватският писател Франьо Хорват-Киш (1876—1924) посетил България през средата на м. юли 1911 г. и за това свое пътуване той е оставил твърде интересен, но малко познат пътепис, озаглавен „Видено и невидено", Загреб, 1911 г. Тъй като и аз, повече от половин век след него, прекарах в България не два дни, както Хорват-Киш, а три месеца, бих искал да представя на чи тателите Хорватовите пътни бележки с няколко мои пояснения и допълнения. Неговото и моето отношение към тази симпатична страна е едно и също: обективно, примесено с елементи на ис крена симпатия.


Хорват-Киш за България. Пътни бележки от 1911 г.

  • Издател
    Печатница на Държавното военно издателство при МНО
    Обхват на страниците:
    171
    -
    177
    Брой страници
    7
    Език
    Български
    Брой преглеждания:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Резюме
    Когато през 1878 г. България се освободи напълно, хърватите също възкликнаха от радост ипостепенно започнаха да идват в освободената земя като артисти, учители, търговци и туристи. Голям брой българи, особено през периода между двете световни войни, се учиха в Загребския университет, а много от тях посетиха Хърватско в продължение на нашето столетие. За тези взаимни посещения има две основни причини: първо - красотата на двете земи, второ - чувството за славянска солидарност. Хърватският писател Франьо Хорват-Киш (1876—1924) посетил България през средата на м. юли 1911 г. и за това свое пътуване той е оставил твърде интересен, но малко познат пътепис, озаглавен „Видено и невидено", Загреб, 1911 г. Тъй като и аз, повече от половин век след него, прекарах в България не два дни, както Хорват-Киш, а три месеца, бих искал да представя на чи тателите Хорватовите пътни бележки с няколко мои пояснения и допълнения. Неговото и моето отношение към тази симпатична страна е едно и също: обективно, примесено с елементи на ис крена симпатия.